94-Б-229#1/16.09.2020 г.ЗДДФЛ, чл. 4, чл. 50
СИДДО между България и Германия,
чл. 4, чл. 14, чл. 22
ОТНОСНО: Ваше писмено запитване, касаещо определяне качеството „местно лице“ на България
От представената във Вашето запитване фактическа обстановка е видно, че от около 7 години полагате труд на територията на Германия на основание сключен постоянен трудов договор с немски работодател. Посочено е още, че Вашето семейство (съпруга и дъщеря на … години) също е пребивавало в Германия за период от около 4 години, след което отново се е установило в България. Поради естеството на работата Ви, която може да се извършва дистанционно, проучвате възможността да полагате труд за немския работодател от територията на България, като допълвате, че работодателят Ви няма против този режим на трудова ангажираност. Посочвате, че притежавате собствено жилище в България.
Във връзка с горното, излагате притеснения, свързани с определянето Ви като местно лице на България и съответно възникване на двойно данъчно облагане по отношение на трудовите Ви доходи, изплатени от немския работодател.
С оглед на горното и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Критериите за местно лице на България за данъчни цели са предвидени в чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, местни физически лица за България, без оглед на гражданството, са лицата, които алтернативно, имат постоянен адрес в Република България, или пребивават в страната повече от 183 дни в рамките на всеки 12-месечен период, или чийто център на жизнени интереси се намира в Република България, или са изпратени в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ обаче поставя допълнително условие по отношение прилагането на критерия „постоянен адрес“, а именно – не е местно лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В контекста на действащото българското данъчно законодателство „центърът на жизнените интереси” се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Видно от представената информация, Вие разполагате с постоянно жилище в България. Вашето семейство (съпруга и дъщеря на … години) отново са трайно установени в нашата държава, поради което Вие възнамерявате да извършвате трудовата си дейност за немския работодател от територията на България. Последното от своя страна предполага, че Вие също отново ще се установите трайно в България и ще пребивавате предимно на територията на нашата страна.
От горепосочените факти и обстоятелства може да се направи обосновано предположение, че Вие ще покриете поне два от критериите за местно лице, предвидени в чл. 4 от ЗДДФЛ, а именно „центърът на жизнените Ви интереси“ ще бъде установен в България и Вашето пребиваване в страната ще надхвърли 183 дни в рамките на 12-месечен период. Следователно Вие ще следва да се квалифицирате като местно лице на България съгласно вътрешното ни законодателство.
В конкретния случай следва да се има предвид и сключената Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Германия, обн. в ДВ, бр. 6 от 18.01.2011 г., в сила от 21.12.2010 г. Критериите за определяне на едно лице като местно на една от договарящите държави са посочени в чл. 4, ал. 1 от Спогодбата. Цитираната разпоредба препраща към критериите за местно лице, заложени във вътрешните законодателства на договарящите държави, което означава, че Вие ще следва да се квалифицирате като местно лице на България и по смисъла на СИДДО с Германия. Притежавайки това си качество, Вие бихте могли да се възползвате от облекченията, които България е договорила с Германия за своите местни лица.
Предвид предоставената информация, че получавате доходи от трудови правоотношения с немски работодател, следва да имате предвид, че данъчното третиране на тези доходи се регулира от чл. 14 от СИДДО с Германия. Съгласно посочената правна норма данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от обстоятелството къде се полага трудът. Тъй като Вие възнамерявате да извършвате трудовата си дейност на територията на България, съгласно чл. 14, ал. 1 от СИДДО с Германия, Вашите доходи ще подлежат на облагане с данък само в България и Германия няма да има право да облага с данък тези доходи. Така получените от Вас доходи следва да декларирате в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Допълнително, с оглед изчерпателност на предоставения отговор, може да бъде разгледана и хипотеза, в която полагате труд както на територията на България, така и на територията на Германия. В случай че полагате труд и на територията на Германия, съгласно чл. 14, ал. 1 от Спогодбата доходите Ви, реализирани от труда, положен на територията на Германия, могат да се обложат с данък в Германия въз основа на предложение второ от посочената алинея. При наличие на разгледаната хипотеза и доколкото Германия има данъчнооблагателни правомощия само по отношение на доходите Ви от труд, положен на нейна територия, за целите на определяне точния размер на тези доходи, Вие ще трябва да поддържате информация за броя на дните, отработени на територията на България и броя на дните, отработени на територията на Германия. Доколкото разглежданите доходи не попадат в изключението, посочено в ал. 2 на чл. 14 от СИДДО с Германия, и Германия има право да обложи доходите Ви за труда положен на нейна територия, с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от труда, положен на територията на Германия, на основание чл. 22, ал. 2, б. „а“ България ще Ви предостави данъчно облекчение чрез метода освобождаване с прогресия. Посоченият метод предвижда изключване на Вашите доходи, изплатени във връзка с труда, положен в Германия, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се постига с попълването на Приложения 9 и 10 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.