Изх. № ……………….
До
…
Копие:
ТД на НАП – София град
(Изх. № 94-Д-0511/17.01.2006 г.)
Относно: Ваше писмо от 28.12.2005 г., до Директора на ТД – София – град, препратено в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-28-19/18.01.2006 г.
Уважаеми г-н …,
Определянето на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има основно значение за реда на данъчното му облагане. Описаните в писмото Ви обстоятелства не са достатъчни, за да се отговори категорично на въпроса дали и от кога ставате местно за България лице, или следва да се считате за чуждестранно физическо лице, независимо от дейността Ви в страната. Предвид на това, изразявам следното принципно становище:
По смисъла на чл. 6 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство са лицата:
1. чието постоянно местоживеене е в България (понятието „постоянно местоживеене” е дефинирано в § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на ЗОДФЛ и това е трайното установяване на физическо лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там);
2. които пребивават в страната повече от 183 дни през всеки 365 – дневен период, като в този случай физическото лице се счита за местно през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни;
3. които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации, на български предприятия, членовете на техните семейства;
4. чужди граждани, наети в България от други държави или от международни организации, с изключение на лицата посочени в чл. 12, ал. 1, т. 12 от ЗОДФЛ.
Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 6 от ЗОДФЛ. Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина, а чуждестранните физически лица – за доходи от източници в България (чл. 8, ал. 1 и 3 от ЗОДФЛ).
На основание чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗОДФЛ, възнагражденията, различни от работна заплата, изплащани на: служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, се считат за доход от източник в България. Данъчното третиране на доходите от този източник зависи от статута на физическото лице, което ги получава, а именно:
1. Когато получател на дохода е местно физическо лице.
На основание чл. 21, ал. 3 от ЗОДФЛ, лицата извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, формират данъчната основа за доходите от тази дейност по реда на чл. 22 от същия закон. Тези лица дължат авансово данък в размер 15 на сто, като данъкът се определя и внася от предприятието – платец на дохода (чл. 36, ал. 1 и 3 от ЗОДФЛ). На основание чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ, физическото лице е длъжно да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход в срок до 15 април на следващата година.
2. Когато получател на дохода е чуждестранно физическо лице.
В този случай са приложими разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като основата за облагане се определя по реда на чл. 12, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 7, ал. 5, т. 2 от този закон. Съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗКПО, когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци и чуждестранните лица чрез място на стопанска дейност, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът, удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Данъкът по чл. 34, ал. 4 е в размер 15 на сто (чл. 47 от ЗКПО).
С уважение,
Стоян Марков
‘