Ваше запитване, наш вх. № 26-00-79/30.09.2014г.

Изх. № 26-00-79
Дата:24.10.2014 год.
ЗКПО, чл. 200а;
ДОПК, чл. 135 – 142.
Относно: Ваше запитване, наш вх. № 26-00-79/30.09.2014г.

Съгласно данните в цитираното запитване, представляваното от Вас дружество получава заем от своята компания – майка, която е дружество, регистрирано в Нидерландия. Същото дружество, съгласно предоставената информация и приложено копие от удостоверение за местно лице, е считано за местно лице на Чешката република. В подаденото запитване декларирате, че дружеството – майка покрива изискванията на чл. 200а от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за прилагане на редуцирана данъчна ставка при източника върху доход от лихви с източник в България. Поставяте въпроси във връзка с приложимостта на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и ЗКПО.
Предвид така представената фактическа обстановка и с оглед относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
1. Коя е приложимата в описания случай СИДДО?
България, като държава на източника на дохода, би приложила СИДДО с Чешката република, след представяне от чуждестранното дружество на удостоверение за местно лице на Чешката република и доколкото не е налична или не е събрана информация, показваща, че Нидерландия също третира дружеството като свое местно лице за данъчни цели по смисъла на холандска СИДДО. В последния случай, България следва да изчака разрешаването на спора между двете държави.
2.При приложение на СИДДО с Чешката република, каква е приложимата данъчна ставка? Прилага ли се процедурата по чл. 135 – 142 от ДОПК?
Съгласно чл. 11, ал. 2 от СИДДО с Чешката република държавата на източника запазва правото си да облага доходите от лихви с данък при източника, като се ангажира данъкът да не надвишава 10% от брутната сума на дохода. СИДДО не създават нови данъчни задължения за лицата, а само разпределят правомощията по облагане между държавите. В случая разпоредбата относно лихвите в СИДДО с Чешката република предоставя право на България да приложи вътрешното си законодателство, като налага ограничение по отношение на данъчната ставка, която не следва да надвиша 10% от брутната сума на дохода.
Съгласно чл. 200а от ЗКПО, данъчната ставка за дохода от лихви, реализирани от чуждестранно юридическо лице, което покрива критериите, подробно описани в разпоредбата, е в размер на 5% от брутната сума на дохода. Прилагането на тази данъчна ставка не е в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от СИДДО. Поради това, приложимата ставка в описания случай ще бъде 5% от брутната сума на дохода от лихви.
Процедурата по чл. 135-142 от ДОПК се прилага само когато чуждестранното лице претендира за данъчни облекчения, предвидени във влязла в сила СИДДО. При описаните обстоятелства, СИДДО не предвижда данъчни облекчения, от които чуждестранното лице би могло да се възползва, поради което и не е необходимо, нито е допустимо, да се подава искане за прилагане на СИДДО по реда на ДОПК. Платецът на дохода е длъжен да удържа и внася данък в размерите, предвидени в чл. 200а от ЗКПО, като наличието на основанията за прилагането на тази разпоредба се установява в процеса на осъществяване на данъчно-осигурителен контрол на платеца на дохода.
3.При прилагане на СИДДО с Нидерландия, необходимо ли е да се следва процедурата по чл. 135- 142 от ДОПК?
СИДДО с Нидерландия предвижда в чл. 11, ал. 1 облагане на дохода от лихви изцяло в държавата, на която дружеството, което реализира дохода, е местно лице. Ако, въпреки издаденото удостоверение за местно лице на Чешката република, се окаже, че дружеството е местно лице на Нидерландия, то ще има възможност да се ползва от освобождаване от данък при източника върху дохода от лихви. В този случай, тъй като СИДДО с Нидерландия предвижда данъчно облекчение, искане за прилагане на СИДДО се подава по реда, описан в чл. 135-142 от ДОПК. Ако доходът на чуждестранното лице, реализиран по всички договори, сключени със същия платец на доход, не надвишава сумарно 500 000 лв. годишно, искане за прилагане на СИДДО не се подава, а наличието на основанията за прилагане на СИДДО с Нидерландия се удостоверява пред платеца на дохода.
4.Ще бъдат ли освободени от облагане с данък при източника доходите от лихви и авторските и лицензионни възнаграждения, реализирани от чуждестранни лица при условията на чл. 200а от ЗКПО след 1 януари 2015 година?
Националната агенция за приходите не притежава правомощия да разяснява законодателство, което не е влязло в сила. При необходимост въпросът може да бъде поставен отново от Ваша страна след 1 януари 2015 година.
/ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА/’

Оценете статията

Вашият коментар