Изх. № 53-00-269
27.10. 2014 г.
ЗДДС чл.6, ал.3, т.3, чл. 7, ал.4
Директива 2006/112/ЕО на Съветачл.31 и чл.32
В дирекция ….. е постъпило писмо относно прилагането наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
При производствената дейност ще се генерира отработен катализатор, който се класифицира като опасен отпадък съгласно Наредба №2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците (Наредба №2). На територията на Р България няма фирма, която да може да извърши утилизацията на отработения катализатор в съответствие с Европейските екологични норми. Поради тази причина дружеството сключва договор с лице, регистрирано за целите на ДДС в Австрия. След приключване на експлоатацията му катализаторът се изважда от инсталацията на дружеството, поставя се в опаковки и се транспортира до преработвателни съоръжения на контрагента в Австрия, където се извличат съдържащите се в него благородни метали и се извършва обезвреждане на неоползотворената част. След окончателната му преработка се издава сертификат за утилизация на опасен отпадък. Извлечените от утилизацията метали (ванадий, никел, молибден) се закупуват от лицето – преработвател. Дружеството заплаща на това австрийско лице стойността на услугата по опаковката, транспорт и преработка на отработения катализатор, а последното му заплаща стойността на извлечените благородни метали.
При така изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли продажбата на благородните метали да се третира като вътреобщностна доставка по смисъла на ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
На първо място следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС не намира приложение в конкретния случай, тъй като според изложеното в запитването австрийското дружество, регистрирано за целите на ДДС в Австрия не закупува от „Л“ АД отработени катализатори (стоката, която напуска територията на страната и се изпраща до територията на Австрия), а закупува извлечените след тяхната утилизация метали (стока, която е добита на територията на Австрия и впоследствие бива доставена на клиента – австрийско дружество).В случая „Л“ АД изпраща стоки до територията на Австрия, които след тяхната преработка на тази територия ще бъдат предмет на покупко-продажба между „Л“ и австрийското дружество. Поради това за данъчното третиране на движението на стоките от територията на България до територията на Австрия следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС.
По силата на посочената разпоредба за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, т. нар. „трансфер на стоки“. Когато лицето, което извършва трансфер на стоки, е регистрирано по ЗДДС, и е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която завършва транспорта, налице е вътреобщностна доставка по чл. 7, ал.4 от ЗДДС.
Според изложеното в становище с изх.№ 91-00-39/ 22.01.2009 г.относно: вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадължените лица, с оглед измененията и допълненията на ЗДДС – чл. 6, ал.3, т.3 от закона на изпълнителния директор на НАП, независимо от посоченото по-горе, не е налице доставка по чл. 6, ал.3, т.3 от ЗДДС в случаите на изпращане на вещи само за временна употреба, изброени в чл. 7, ал. 5 от ЗДДС. Въпреки, че цитираната алинея регламентира случаите, при които не е налице вътреобщностна доставка, следва да се счита, че същата е приложима и относно доставките по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
В един от изброените в чл.7, ал.5 от ЗДДС случаи – случаят регламентиран в т.8 не се третира като вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4, съответно чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС изпращането или транспортирането, от данъчно задължено лице или за негова сметка, на стока, която е обект на работа в друга държава-членка, при условие, че след извършване на работата, стоката се връща на изпращача на територията на страната. По аргумент на противното, когато се изпраща или транспортира стока от данъчно задължено лице или за негова сметка, която е обект на работа в друга държава-членка и след извършване на работата, стоката не се връща на изпращача на територията на страната следва да се приеме, че е налице доставка по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС или вътреобщностна доставка по чл.7, ал.4 от с.з.
В конкретният случай, тъй като добитите след утилизацията метали не се връщат на територията на страната, то разпоредбата на чл.7, ал.5, т.8 от ЗДДС остава неприложима. Това от своя страна означава, че трансфера на отработените катализатори следва да се третира като доставка за целите на ЗДДС и доколкото няма данни „Л“ АД да е регистрирано за целите на ДДС лице в Австрия, неприложима остава и разпоредбата на чл.7, ал.4 от ЗДДС, поради което доставката не се определя като вътреобщностна, подлежаща на облагане с нулева данъчна ставка по силата на чл. 53, ал.1 от ЗДДС.
Вследствие от казаното по-горе по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС описаното във въпроса движение на стоките, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната, поради което операцията ще подлежи на облагане с ДДС, но прилагайки данъчна ставка 20 на сто.
Документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС следва да се извърши с протокол, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е. не по-късно от петнадесет дни от започване на транспорта.
Данъчното събитие на доставката е датата на започването на транспорта, по аргумент от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и аналогично с чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Данъчната основа на тази доставка, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена на данъчната основа при вноса.
Данните от протокола, с който е документирана доставката, извършена по реда на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС или по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, се отразяват в данъчните регистри и в справката декларация по общ ред.
Вероятно за извършената от „vvvv“ АД доставка на метали, извлечените след утилизацията на отработените катализатори ще възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в Австрия, тъй като съгласно чл.31 и чл.32 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност /Директивата/ място на изпълнение доставката е на територията на държавата членка, където стоките се намират по време на извършване на доставката – когато стоките не се изпращат или превозват, а когато те се превозват или изпращат мястото на доставката се счита, че това, където се намират към момента, когато започва изпращането или превозването към клиента.
В този смисъл считаме, че следва да се запознаете със законодателството на Австрия, предвид осъществяването на част от дейността на територията на тази държава, както и обстоятелството, че когато се транспортира стока от територията на страната до територията на Австрия, това би могло да се третира като вътреобщностно придобиване за тази държава членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.