Изх. № 53-00-632
02.05. 2012 г.
чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС
чл. 7, ал. 4 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството извършва продажби на употребявани автомобили на територията на Европейския съюз. В тази връзка има място на стопанска дейност на територията на Франция, където възнамерява да се регистрира за целите на ДДС.
Дружеството има създаден интернет сайт с база данни на продавани автомобили. В случай, че френски купувач си избере автомобил чрез този сайт, той заявява желанието си за покупка на автомобила в офис на дружеството,намиращ се на територията на Франция, където се договарят параметрите на сделката и се сключва договор за продажба между клиента и мястото на стопанска дейност на дружеството във Франция под идентификационния номер получен във Франция.
На територията на страната избрания автомобил се купува отдружеството с идентификационния си номер по чл.94 от ЗДДС и се транспортира за негова сметка до мястото на стопанска дейност във Франция.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се начислява ДДС и да сеподават VIES иИнтрастат декларации за извършените продажби?
2. Налице ли доставка между двете места на стопанска дейност с предмет извършените разходи по придвижване и обработка на автомобила. Следва ли да се издава фактура и с каква данъчна основа?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Преместването на стока между отделни структури на един и същ правен субект представлява вътрешен трансфер на имущество и в общия случай при него липсва прехвърляне на собственост и възмездна доставка, която да поражда изискуемост на ДДС.
За целите на данъчния режим по ДДС, при търговия осъществявана на територията на Европейския съюз се приема, че преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установени на териториите на различни държави членки на ЕС, представлява облагаема доставка.
Съгласно разпоредбатана чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/доставките на стоки или услуги между лице, установено на територията на държава членка и негови структурни звена, установени на територията на страната или установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
На основание чл. 7, ал. 4 от ЗДДСизпращането или транспортирането от името или за сметка на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице (ДЗЛ) на стока – произведена, придобита или внесена на територията на страната за целите на икономическата му дейност, до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано по ДДС и стоката се премества за целите на икономическата му дейност на нейната територия, се определя от закона като вътреобщностна доставка (ВОД).
По смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС (в сила от 01.01.2009 г.) за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
Мястото на изпълнение при тези доставки е на територията на страната, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка дружеството транспортира стоки в рамките на своята икономическа дейност от територията на страната до територията на Франция, т.е. попада в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС и съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС за дружеството ще е налицевъзмездна вътреобщностна доставка на стоки, при условие, че то е регистрирано за целите на ДДС във Франция.
В случай, че не е регистрирано лице за целите на ДДСна територията на другата държавачленка (Франция ), няма да е изпълнено условието за наличие на ВОД, поради което операцията ще подлежи на облагане с ДДС, но прилагайки данъчна ставка 20 на сто.
По втори въпрос:
Документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС следва да се извърши с протокол, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т. е. не по-късно от петнадесет дни от започване на транспорта.
Данъчното събитие на доставката е датата на започването на транспорта, по аргумент от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и аналогично с чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Данъчната основа на тази доставка, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /в сила от 2012 г./, е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена на данъчната основа при вноса.
Данните от протокола, с който е документирана доставката, извършена по реда на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС или по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, се отразяват в данъчните регистри и в справката декларация по общ ред.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС лицата, извършили в даден данъчен период ВОД, са задължени да декларират доставките си с VIES-декларация за периода. Предвид обстоятелството, че доставчик и получател на прехвърляните стоки е едно и също лице, данните за задължителните реквизити на декларацията, посочени в чл. 117, ал. 2 от ППЗДДС, трябва да гарантират неговата идентификация и като доставчик и като получател на стоката.
За повече информация Ви уведомяваме, че е публикувано в Интернет страницата на Националната агенция за приходите Указание № 91-00-39/22.01.09 г. относно вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадължените лица – www.nap.bg
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
‘