Изх. № 53-00-69/13.05.2014 г.
ДДС, чл. 22, ал.3
ДДС, чл. 21, ал. 2; чл. 22, ал.4
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване относноприлагането на разпоредбите на Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
През месец март 2014 г. АД е извършило вътреобщностна доставка на стоки (ВОД) на дружество, установено в Гърция. За тази ВОД дружеството е наело гръцко юридическо лице за транспортиране на стоката от гр. Солун до гр. Атина. За получената транспортна услуга на АД е издадена фактура с начислен ДДС, съгласно гръцкото данъчно законодателство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде е мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана с транспортиране на стоката в посочения случай и правилно ли е начислен ДДС в Гърция?
2. Следва ли АД да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС за получената услуга?
Предвид недостатъчната фактическа обстановка, въпроситеи относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Основният принцип за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стокисполучател – данъчно задължено лице е регламентиран в чл.22, ал.3 от ЗДДС.
На основание посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно нормата на чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
По силата на чл.22, ал.4 от ЗДДС за целите на закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз. Спедиторска услуга по чл.22, ал. 4 от ЗДДС е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.
Според изложената фактическа обстановка транспортирането на стоките се извършва за сметка набългарския доставчик, който за целта е наел юридическо лице от Гърция, и не е посочено, дали АДпритежава склад или друг постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, поради което ще приемем, че в посочения случай е приложима разпоредбата на чл.21, ал.2, изречение 1 от ЗДДС.
На основание гореизложеното, в конкретния случай мястото на изпълнение на доставката на транспортна услуга е на територията на страната, където е установен получателят. При тези обстоятелства данъкът е дължим от АД.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката,когато същият е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, ал.5 и ал.6 от закона.
Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от ЗДДС,в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия закон /чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/.
Предвид изложената фактическа обстановка и приетите съгласно нея обстоятелства, АД., като получател на транспортна услуга следва да издаде протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС. Данъчната основа на доставката се определяя съгласно общите правила на ЗДДС.
Данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Формираната по посоченият ред данъчна основа се увеличава и/ или намалява с елементите по чл.26, ал.3 – ал.5 от ЗДДС.
‘