fbpx

Вътреобщностно придобиване и възникване на задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС)

ОТНОСНО: Вътреобщностно придобиване и възникване на задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойностна (ЗДДС)

В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 20-31-76 от 23.09.2020 г., препратено по компетентност от ТД на НАП …., офис ….. с техен изх. № 16144#1/ 18.09.2020 г., относно вътреобщностно придобиване и възникване на задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице, което не е регистрирано по материалния закон, осъществява търговска дейност чрез електронен магазин, чийто клиенти са само на територията на Република България. Стоките, които се предлагат от фирмата, се закупуват онлайн от …. Експрес и други китайски доставчици, след получаване на заявка от клиентите и заплащане на аванс или цялата стойност на стоката. За получените стоки, фирмата получава фактура, в която не е посочен ДДС номер на доставчика в Европейския съюз (ЕС). Стоките се доставят с куриерска фирма, като транспортът започва от държави членки на ЕС – Белгия, Германия други и при получаване на стоките не се заплащат никакви митнически и други такси, тъй като същите са за сметка на доставчика. Една част от стоките се изпращат директно до крайния клиент, което е вписано като текст в допълнителната информация за доставка в самата фактура. Друга част от стоките се получават в българската фирма.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следните въпроси:
1.Така извършената покупка на стоки представлява ли вътреобщностно придобиване?
2.Стоките, които се доставят до крайния клиент директно от доставчика, формират ли оборот за регистрация по чл.99 от Закона за данък върху добавената стойност за българското дружество?
Предвид изложената фактическа обстановка на горецитираното запитване, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
По смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2 от същия закон, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от изложеното, за да се счита получаването на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, които са транспортирани от територията на друга държава членка за вътреобщностно придобиване, следва да са изпълнени кумулативно следните условия:
-да се придобива правото на собственост върху стоките и на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик, в т.ч. и фактическо получаване на стоките по реда на чл.6, ал.2 от материалния закон;
-стоките да се изпращат или транспортират до територията на страната; и
-доставчикът да е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка.
Изложеното от Вас обстоятелство, че във фактурата за получените от българското дружество стоки няма посочен идентификационен номер по ДДС на доставчика (VAT) дава основание да се приеме, че доставчикът на стоките не разполага с валиден ДДС номер, издаден в държава членка. В тази връзка, едно от условията да се приеме, че е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от материалния закон за представляваното от Вас дружество, не е налице.
Във връзка с изложеното по-горе и фактическата обстановка на запитването, придобиването на стоките от представляваното от Вас лице на територията на страната не представлява вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13 от материалния закон, доколкото липсват данни относно обстоятелството, доставчиците на стоките да са регистрирани по ДДС лица в другите държави членки, откъдето започва транспортът на стоките.
По втори въпрос:
На регистрация по чл.99 от Закона за данък върху добавената стойност, подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл.96, 97, 98, чл.100, ал.1 и ал.3 и чл.102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Това е приложимо, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвишава сумата от 20 хил. лева.
На основание ал.4 във връзка с ал.2 на същата правна норма, стойността е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или превозени.
При формирането на общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания по реда на чл.99, ал.4 във връзка с ал.2 на същата правна норма от Закона за данък върху добавената стойност влиза стойността на всяко вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13 от материалния закон.
Във връзка с гореизложеното, следва да имате предвид, че на основание чл.17, ал.2 от материалния закон, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от наследници при

ОТНОСНО:Подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от наследници при смърт на физическо лице едноличен търговецУВАЖАЕМИ Г-Н ……….,В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ 94-00-45 от 28.03.2008г. при Дирекция „ОУИ” Пловдив Ви уведомяваме за следното:Изложена от Вас фактическа обстановка:Собственичката на фирма ЕТ „………………….” е починала през м.февруари 2007г. Фирмата е извършвала

Прилагане на ЗДДС.

ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС. В Дирекция ОДОП …………… постъпи писмено запитване с вх. № ……………./09.05.2016 г.,относно прилагане на ЗДДС препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП София.В запитването е изложена следната фактическа обстановка: ООД е дружество с основен предмет на дейност електронни услуги и търговия. Дружеството е в процес на създаване на онлайн

право на данъчен кредит при смърт на физическо лице – едноличен търговец.

401/02.04.2013 Чл.107, т.2 ЗДДСОтносно: право на данъчен кредит при смърт на физическо лице – едноличен търговец.В писмено запитване, постъпило в деловодството на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……….. с вх. № …………..13г. сте изложили следната фактическа обстановка:През месец февруари 2013г. ЕТ „Д”, ЕИК ………..издава на „Е В” ЕАД фактура № ../15.02.2013г. с данъчна основа в

общата система на данъка върху добавената стойност. В чл.18, т.3 от регламента са регламентирани случаите при които, доставчик на услуги може да счита, че получател установен извън Общността има стату

2_1120/23.10.2015 г. чл.22 от ЗДДС „…“ООД е дружество, регистрирано по ЗДДС, чиято дейност е извършване на услуги по отдаване под наем на големи палатки – тенти за различни събития, конференции и др.Дружеството възнамерява да сключи договор за отдаване под наем и техническа поддръжка на палатки – тенти с лице, което не е регистрирано по ЗДДС,

Подлежи ли на възстановяване събрания данък във връзка с предоставените нотариални услуги

       ЗДДС, чл.12, ал.1 / ППЗДДС, чл.79, ал.2, т.4;чл.21, ал.2; чл.86, ал.3; чл.114, ал.1, т.12; чл.116, ал.3; чл.116, ал.4; чл.116, ал.5    В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-624/…08.2015 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:    В качеството си на

Деклариране на авансови вноски за корпоративен данък, от лице което не е задължено да прави авансови вноски, но е избрало да прави авансови вноски, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Изх. №53-04-470/15.05.2019 г. ЗКПО – чл. 83, ал. 3; ЗКПО – чл. 89; ЗКПО – чл. 92 ОТНОСНО: Деклариране на авансови вноски за корпоративен данък, от лице което не е задължено да прави авансови вноски, но е избрало да прави авансови вноски, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

данъчното третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при вливане на дъщерно предприятие в дружество-майка

Изх. № 26-Х-18Дата: 17.10.2018 год. ЗКПО, чл. 138; ЗКПО, чл. 139, т. 1; ЗКПО, чл. 140; ЗКПО, чл. 141; ЗКПО, чл. 148; ЗКПО, чл. 151. ОТНОСНО: данъчното третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при вливане на дъщерно предприятие в дружество-майка В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване

определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпъ

53-02-56/22.04.2010 г.ЗДДС, чл.21, ал.2 и 4 чл.17, ал.4 чл.128Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:Разпоредбата начл.12, ал.1 от ЗДДС регламентира, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е

Scroll to Top