ОТНОСНО: Вътреобщностна доставка на стоки по реда и условията на ЗДДС в сила от 1 януари 2007 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
По повод на изпратено от вас писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………., на основание чл. 10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам, следното становище относно:
Във всяка конкретна хипотеза е необходимо да се преценява наличието на посочените в чл. 7 от ЗДДС условия, за да е налице вътреобщностна доставка на стоки.
Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки са посочени в чл. 45 от Правилника за прилагане па ЗДДС.
Доставчикът следва да разполага със следните документи:
1.Фактура за доставката, в която следва да е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката – в случаите на чл. 7, ал.1 от ЗДДС.
2. Протокол по чл. 117 от ЗДДС – в случаите на вътреобщностна доставки по чл. 7, ал. 4
от ЗДДС.
Протоколът следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 117, ал.2 от ЗДДС.
Липсата на документ за доставката при наличието на данни за извършена такава, води до третирането на доставката с място на изпълнение на територията на страната, облагаема със ставка 20%, ако няма характер на освободена.
3. Документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава членка.
В зависимост от лицето, извършило транспорта, с чл.45, т.2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането на стоките:
-транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от
него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в
случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето
лице;
-транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от
него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка –
когато транспортът е извършен от доставчика;
-писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на
територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от получателя.
Следва да се има предвид, че в случаите на транспорт, извършен от доставчика или трето лице, способите на доказване са дадени алтернативно. Достатъчно е представянето на един от документите /транспортен документ или писмено потвърждение/, за да се приеме, че е налице
1
ВОД. Разбира се от съдържанието, както на транспортния документ, така и на писменото потвърждение от получателя на доставката, следва да може да се направи извод за идентичността на доставката, за която се отнасят, с фактурираната и отчетена от доставчика ВОД . Тъй като стоките могат да бъдат превозени до държава членка, различна от тази па получателя, за доказване на идентичност на доставките в случая извод може да се направи изхождайки от сключени между доставчик и получател договори, съответно разменена търговска кореспонденция. Следва да се приеме, че е налице писмено потвърждение от получателя и в случаите, когато за доставката е налице приемо-предавателен протокол.
Транспортният документ може да бъде копие от товарителница, авиотоварителница, коносамент или друг международно признат документ, в който доставчикът с посочен като изпращач, документ, издаден от пощенски оператор и др. – в -зависимост от способа на изпращане/транспортиране на стоката.
В случай, че доставчикът не е посочен като изпращач, ако транспортът е осъществен чрез спедитор, следва от останалите, относими към доставката документи, да може да се установи идентичността на транспорта, осъществен чрез спедитора, със стоките, предмет на доставката. Такива документи следва да бъдат договорът за спедиция и съответните разплащателни документи към същия. Връзката на превозния документ с доставката, декларирана като ВОД, може да се провери от органа по приходите и чрез насрещна проверка при дружеството на спедитора, за по-детайлна съпоставка на външнотърговския договор.
От транспортните документи, преценявани във взаимна връзка с данъчния документ и другите, относими към доставката търговска документи, следва да може да се направи безспорен извод за доставчика, изпращача, ако е различен от доставчика, получателя, купувача, стоките, предмет на доставката, направлението и маршрута.
В случаите на чл. 45, т. 2, б. „б“ от ППЗДДС транспортният документ може да бъде съставен по съответния ред пътен лист за превоз, осъществен от автомобил – собствен на или нает от доставчика.
Писменото потвърждение от получателя /съответно приемо-предавателният протокол/ на доставката следва да бъде документ, изходящ от представляващо получателя лице, или упълномощено от него лице. Потвърждението може да бъде изпратено по факс или по електронна поща. В случаите на превоз, извършен от получателя, потвърждаване от упълномощено лице не се допуска. В хипотезата на чл.7, ал.4 от ЗДДС не се допуска доказването на ВОД с писмено потвърждение от получателя, тъй като доставчик и получател са едно и също лице. В приложено примерно писмено потвърждение, с което се доказва, изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията па друга държава членка следва да се посочи, че това потвърждение се дава във връзка с доказване па ВОД, доказване на идентичност на стоките, посочени във фактурите и тези, които са получени, както и датата на получаването им.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/МАРИЯМУРГИНА/’