Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 3, чл. 11(1), чл. 11(3)(а), чл. 12(1);
Регламент (ЕО) № 987/2009 – чл. 14(1), чл. 14(2)
ОТНОСНО:Възможност за наемане и осигуряване по трудово правоотношение на румънски граждани от българско дружество
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” -……/02.12.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, дружеството, което представлявате, е наело и командировало в Германия 12 свои служители в изпълнение на договор с немска фирма от 01.05.2011 г. за извършване на услуга – разфасоване и почистване на свинско месо. Поради нарастващия обем на извършваните услуги искате да назначите на работа в дружеството румънски граждани, които впоследствие да командировате в Германия. До момента заплащате всички дължими осигурителни вноски в България. Интересувате се, съществуват ли законови пречки да бъдат наети и командировани румънски граждани от българска фирма и какви процедури и законови изисквания по българското осигурително законодателство е необходимо да спазвате.
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 70, ал. 1 – 3 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна. Разрешението се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец, като случаите, при които не се изисква разрешение за работа, са изчерпателно изброени в ал. 3 от същия член. От друга страна, чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда регламентира, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
Предвид цитираните разпоредби, въпросът за назначаването и командироването на румънски граждани от български работодател е извън компетентността на Националната агенция за приходите (НАП).
По отношение на другия поставен въпрос за това, какви процедури и изисквания по българското осигурително законодателство трябва да спазвате при наемане на румънски граждани и изпращането им на работа в Германия, Ви обръщаме внимание за следното:
След присъединяването на Република България към ЕС се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на съюза.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава–членка.
Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка. Съгласно чл. 14(2) от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на чл. 12(1) от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, на територията на държавата–членка, в която е установен, като се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
Следващо условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца. Ако поначало е ясно, че времето, което е необходимо за извършване на работата надвишава този период, разпоредбата не може да се приложи, дори лицето да е изпратено засрок до 24 месеца. Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 въвежда общ период от 24 месеца, без възможност за удължаване с допълнителен период.
В случай, че предвиденото времетраене на работата превишава 24 месеца, заетото лице може да остане подчинено на българското законодателство, ако се постигне споразумение по чл. 16 от Регламент № 883/2004 между НАП и институцията по приложимо право на държавата–членка, в която е командировано лицето.
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е лицето да не е изпратено да замества друго лице. Предвид това, наетото лице,може да остане подчинено на законодателството на изпращащата държава при условие, че не е изпратено на територията на друга държава–членка, за да извършва работата на друго лице.
Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 предвижда запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка и е приложима спрямо заети лица, които са подчинени на това законодателство по силата на това, че са осъществявали трудова дейност в предприятието, което ги командирова.
Въпреки това чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 се прилага и спрямолица, които са наети с цел да бъдат командировани в друга държава–членка, при условие че непосредствено преди командироването са били подчинени на законодателството на изпращащата държава–членка (основание чл. 14(1) от Регламент № 987/2009) за период приблизително не по–малък от един месец. Един по-кратък период би наложил извършването на оценка на всеки отделен случай, като се вземат предвид всички останали фактори, имащи отношение по въпроса (Решение А2 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А 1, издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава–членка.
Въз основа на Приложение 4 от Регламент № 987/2009 Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 и да издава горепосочения формуляр.
Регламент№ 987/2009 въвежда задължение за работодателя, или в зависимост от случая, заетото/самостоятелно заетото лице да уведомява институцията по приложимо право на съответната държава–членка. След поискване удостоверението за приложимо законодателство се издава от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по реда на Регламент № 987/2009 и Глава дванадесета от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Повече информация за условията, при които заети лица могат да останат подчинени на българското законодателство при временно извършване на работа в друга държава-членка, можете да намерите на Интернет-страницата на НАП на адрес: http://www.nap.bg
В заключение Ви обръщаме внимание, че формуляр А1 не представлява разрешително за работа в ЕС и отказът за издаването му не означава, че работодателят не може да изпрати съответното наето лице да извършва работа за него на територията на друга държава-членка, а че същото не може да остане подчинено на българското законодателство. В съответствие с основното правило на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004, за периода, през който наетото лице полага труд на територията на друга държава-членка, за него ще бъде приложимо осигурителното законодатество на тази държава-членка.