Възможност за управляващия собственик на ЕООД да прекъсне осигуряването си при временно спиране дейността на дружеството

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 8 и чл. 10;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 1 и 2
ОТНОСНО:Възможност за управляващия собственик на ЕООД да прекъсне осигуряването си при временно спиране дейността на дружеството
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” …….., Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Местно юридическо лице (ЕООД), с предмет на дейност покупко-продажба на собствени недвижими имоти, е продало материалните си активи и не осъществява стопанска дейност. Едноличният собственик и управител на дружеството, който е гражданин на Великобритания и не пребивава в България, се интересува, дали е възможно да подаде декларация в НАП за временно прекъсване на трудовата му дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице, при условие че дружеството чрез упълномощено лице ще продължава да изпълнява задълженията си за подаване в ТД на НАП на ежемесечни справки-декларации за ДДС (нулеви) и годишни данъчни декларации.
Във връзка с изложеното, изразявам следното становище по запитването:
От 1 януари 2007 г. във връзка с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз страната ни прилага, задължително и с приоритет пред националното законодателство в случай на противоречие, европейските актове в областта на социалната сигурност – Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.
В съответствие с един от основните принципи на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, наетите и самостоятелно заетителица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по схемата за социална сигурност само на една държава-членка, за да не се припокриват приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на Дял ІІ от този регламент като хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
За определяне на приложимата социално-осигурителна схема според координационните правила на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 е необходимо да се анализират всички относими обстоятелства: лицето, за което се определя приложимо законодателство, на територията на коя държава-членка полага труда си, къде пребивава това лице, само в една държава-членка ли упражнява трудова дейност или работи едновременно и в други държави-членки, какъв е статутът му на наето или самостоятелно заето лице в изпращащата и в приемащата държава-членка, какъв е видът на дейността, в която е заето и пр. В хипотезата, при която лицето упражнява трудова дейност на територията само на една държава-членка, за лицето се прилага националното законодателство на тази държава.
В случай че за чуждия гражданин, който е собственик и управител на ЕООД в България, е определено за приложимо българското законодателство, осигуряването му следва да се извършва по предвидения в Кодекса за социално осигуряване (КСО) ред, определен за собствениците на търговски дружества.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за същото.
По отношение на лицата, извършващи трудова дейност в качеството им на управители на търговски дружества, трябва да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в съдебния регистър, дори тогава когато същото не извършва стопанска дейност. За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е валидно правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност и от самия собственик. От друга страна, поради императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо, законодателят е предвидил (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ) самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност. Упражняването на трудова дейност на управителя се доказва в хода на ревизионното производство.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »