Изх. №24-34-3
Дата:25.02. 2014 год.
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
ДОПК, чл. 129, ал. 5, т. 3;
ДОПК, чл. 190;
ГПК, чл. 519;
ЗЗД, чл. 99;
ЗЗД, чл. 162.
Относно: възможност за възстановяване или прихващане от НАП на присъдени в полза на лицата съдебни разноски
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Задълженията на държавата към данъчните субекти за разноски, присъдени със съдебни решения, безспорни са частноправни.Същите, за разлика от установените от администрацията вземания за публичните задължения, не притежават предварителна изпълняемост, но за да възникнат и да станат изискуеми е необходимо да бъдат установени по основание и размер с влязъл в сила акт, каквото е съдебното решение.
При предявяване пред НАП за изпълнение на присъдените в полза на лицето разноски, НАП се явява към лицето в положение на длъжник за частноправно задължение. Това вземане е парично и същото следва да бъде удовлетворено чрез плащане илиприхващане при наличието на насрещно парично вземане.
І.По отношение на способа, по който може да се извърши възстановяването или прихващането, следва да се има предвид, че съществуването на различни възможности за удовлетворяване на вземането предоставя право на кредитора на избор между тях.От една страна чл. 519 от ГПК създава процедура за изпълнение срещу държавни учреждения във всички хипотези на ликвидни и изискуеми вземания от паричен характер /включително и разноски/, а в чл. 129 от ДОПК е предвиден способ за изпълнение на конкретно определени вземания на данъчни субекти към държавата.
Наличието на специалната уредба по чл.129, ал. 5, т. 3 от ДОПК допускаща прихващане на публични задължения срещу вземане на задълженото лице за присъдени разноски, следва да се приеме за приложима в случая. Предвид статута на Националната агенция за приходите като публичен субект, който установява и събира публични държавни вземания в това правоотношение, прихващането следва да бъде извършено чрез издаването на специален властнически акт – АПВ. Държавата действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор относно способа, по който ще изпълни задължението си към данъчния субект, ако то е сред изброените в чл. 129от ДОПК и е отправено към нея искане от страна на кредитора. Без значение е обстоятелството, че се прихващат различни по вид задължения според класификацията им на публични и частни, тъй като вземанията на лицата са винаги частни, дори и ако са възникнали поради недължимо плащане на данъци. В този смисъл е Решение № 16460 от 12.10.2013г. на ВАС , както и решение № 5853 от 24.04.2012г.на ВАС, съобразно което не може да бъде прието становището, че разпоредбата на чл. 519 отГПКизключва способа за удовлетворяване, регламентиран в чл. 129 от ДОПК.
Следователно, съдът приема, че редът за възстановяване или прихващане на присъдени в полза на лицата съдебни разноски по чл. 129 от ДОПК е специален и приложим от администрацията чрез издаване на акт –АПВ.
Наред с това, имайки предвид, че вземането на лицето е частноправно парично, съдът отбелязва, че същото може да бъде прихванато и по правилата на ЗЗД с насрещно парично вземане. За разлика от специалната разпоредба на чл. 129 от ДОПК, която изисква едностранното волеизявление за прихващане на частноправния субект за бъде “потвърдено“ от НАП чрез издаване на АПВ, при прихващане по ЗЗД е достатъчно при наличие на материалноправните предпоставки едностранното волеизявление да достигне до другата страна. Тази възможност е уредена към настоящия момент и в процедура ЧДВ 15 Събиране на юрисконсултски възнаграждения, присъдени в полза на НАП по дела на ТД и ОУИ.
Предвид горното, считам, че възстановяване или прихващане от НАП на присъдени в полза на лицата съдебни разноски следва да се извършва по специалния ред на чл.129, ал. 5, т. 3 от ДОПК. В случай, че лицето нямапублични задължения, срещу които да се погасят неговите вземания или след прихващане по реда на ДОПК останат непогасеничастни вземания на НАП, може да се приложи прихващане по реда на ЗЗД. В случай, че след изчерпване на горните възможности НАП няма вземания срещу лицето, вземанията на същото за присъдените съдебни разноски следва да бъдат удовлетворени чрез плащане по общия ред за изпълнени срещу държавни учреждения по чл. 519 от ГПК.
Следва да се има предвид, че тъй като задълженията на държавата към лицатаза разноски са частноправни и не притежават предварителна изпълняемост, за да възникнати да бъдат изискуеми е необходимо да бъдат установени по основание и размер с влязъл в сила акт. В този смисъл за производството по ДОПК не е необходимо наличие на изпълнителен лист, но условие за образуване на производство по събиране на вземането за разноски по реда на чл. 519 от ГПК е наличието наиздаден изпълнителен лист.
ІІ. По отношение на случаите, в които лица, в полза на които са присъдени съдебни разноски, същевременно имат публични задължения и сауведомили НАП, че са прехвърлили вземанията си на трето лице, което няма задължения към НАП, следва да се има предвид следното:
Според ограничението на чл. 99 ЗЗД, могат да се прехвърлят вземания, с изключение на тези, които по разпореждане на закона, по силата на договор или по естеството си не могат да бъдат предмет на прехвърляне. Съгласно чл.190 от ДОПК е забранена кактоцесията на публични вземания, така и цесията на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 от ДОПК и на други вземания от надвнесени публични задължения. Вземанията на лицата за съдебни разноски като вземания по чл.129, ал. 5, т. 3 от ДОПК представляват вземания по чл.128, ал.1 от ДОПК – а именно суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Предвид горното, недопустимо е вземанията на лицето от НАП като суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство/независимо дали са възникнали или бъдещи такива/ да бъдат прехвърляни. Поради непрехвърляемостта на такива вземания от НАП, то, по аргумент от чл. 162 от Закона за задълженията и договорите, същите не могат и да бъдат предмет на залог. Поради това, вземанията на лицата за присъдените съдебни разноски следва да бъдат удовлетворени чрез описаните по-горе способи, игнорирайки извършеното прехвърляне на същите вземания на трети лица.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/БОЙКО АТАНАСОВ/
‘