възможностите, условията и изискванията за отпускане на банков кредит от съответната банка;

Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
Изх.№ 20-00-22
14.02.2011г.
Чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Директива 2006/112/ЕО- чл. 135, пар. 1, б. “б“
В запитването е посочено, че дружеството извършва по занятие кредитно посредничество, изразяващо се в посредничество между търговски банки и крайни клиенти с оглед отпускането на кредити. Посредническата услуга се извършва въз основа на договори, сключени с търговските банки, като посредническото възнаграждение се заплаща изцяло от банката и се формира като процент от размера на договорените и отпуснатите чрез Вашето посредничество кредити.
Доставяните от дружеството посреднически услуги се изразяват в:
– информиране на потенциалните кредитополучатели относно възможностите, условията и изискванията за отпускане на банков кредит от съответната банка;
– предоставяне на съвети на крайния клиент – потенциален кредитополучател относно вариантите за сключване на договор за кредит;
– осъществяване на контакт между крайния клиент и банката;
– съдействие на двете страни – банка и кредитополучател за набавяне на необходимите документи и формуляри, посредничество при подаване на искания за отпускане на кредити и съпровождащите ги документи;
– извършване на предварителна проверка на комплектността и коректността на предоставените от крайния клиент документи;
– всякакви други дейности, необходими с оглед на сключване на договор за кредит.
При така изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1.Доставката на услуга “кредитно посредничество“, изразяваща се в посредничество между търговски банки и крайни клиенти с оглед отпускането на кредити, представлява ли “договаряне на кредит“ по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
2.Счита ли се за освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставката на услуга “кредитно посредничества“.
3. Включват ли се оборотите по чл. 46 от ЗДДС в облагаемия по ЗДДС Кога следва дружеството да се регистрира по ЗДДС .
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:
Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДСследва да се тълкувалогически и в съответствие Директива 2006/112/ЕО и със съдебната практика на СЕО по отношение приложението на Директивата.
Договарянето на кредит от лице, което го отпуска, само по себе си не следва да се разглежда като отделна доставка, доколкото отпускането на кредит, което става въз основа на договор, включва в себе си самото договаряне. Договарянето може да се разглежда като самостоятелна доставка само,ако еосъществено от лице, различно от лицето, което отпуска кредита. Поради това следва да се приеме, че договарянето на кредит е освободена доставка, без нормата да въвежда ограничение относно лицата, които извършват това договаряне.
Този извод се подкрепя и при сравнителното тълкуване на нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС със съответния член на Директивата – чл. 135, пар. 1, б. “б“ на Директива 2006/112/ЕО, съгласно който: “Държавите-членки освобождават отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска“.
Предвид горното считам, че договарянето на отпускане на кредит, когато се извършва от лице, различно от лицето, отпуснало кредита, е освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение № 435/05, “Терминът “договаряне“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1 – 5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C0x1E235/00, Recueil, стр. I0x1E10237, точка 39). Обратно, не сме изправени пред дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл точка 40 на Решение по дело CSC Financial Services).
В случая, за да се приеме, че “услуги по договаряне“ – освободени по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, релевантен е фактът дали въпросните посреднически услуги са осигурили на лицето- потенциален кредитополучател, сключването на договор за отпускане на кредит с банка. Консултациите на потенциални клиенти-кредитополучатели, рекламирането на съответните кредити, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни, свързани с проучвания за отпускане на банков кредит от съответна банка, довели до несключване на договори за кредит, не следва да се третират като доставки по “договаряне на кредит“ и нямат характер на освободени доставки.
В случая следва да се направи ясно разграничаване на доставките по договарянето и доставките, които представляват доставки на материали или административни, технически, рекламни, обработка на информация или други услуги. В случаите, при които посредникът не е обвързал в договор доставчика и получателя на услугата по отпускане на кредит, тези доставки не следва да се разглеждат като освободена услуга по договаряне на кредит, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
Относно фактическия състав на освободената доставка по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се разгледа и въпросът за насрещната престация по доставката. Буквалният прочит на закона може да доведе до извода, че изискване за наличие на освободена доставка е насрещната престация да е лихва. Логическото и сравнително тълкуване обаче налагат извода, че текстът следва да се тълкува като “включително лихва“ или “лихва в широк смисъл“, т.е. че изискването да е налице насрещна престация, която може да е и често лихва, но би могла да е уговорена под формата на такса, комисионна или друг способ. Така съответната норма в Директива 2006/ 112/ЕО, уреждаща освободените доставки във връзка с кредити (чл. 135, ал. 1, т. 1, б. “б“) не съдържа никакво изискване относно характера на насрещната престация. Такова е и последователното тълкуване на приходната администрация относно едно по-широко съдържание на понятието “лихва“ във връзка с приложението на СИДДО, където за “лихва“ се счита освен уговореният лихвен процент, така и всички такси за управление и администриране на кредита, комисионните възнаграждения и други подобни.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа при доставки, извършени между свързани лица, е пазарната цена определена към датата на възникване на данъчното събитие.
За регистрацията по ЗДДС следва да имате предвид, че съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемия оборот за задължителна регистрация включва:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
При определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация следва, да се включат както доставките на финансовите услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставките на застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС, представляващи основна дейност на лицето, така и тези, които без да са сами по себе си основна дейност, са свързани със същата.
Относно съдържанието на понятието „основна дейност” за целите на чл.96 от ЗДДСможе да се запознаете с писмо № 91-00-114/18.04.2008г. наНАП публикувано на интернет страницата на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар