Относно : Прилагане на чл.169, ал.4 от ДОПК
Във връзка с постъпило запитваневх. № …./20.08.2013г. в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр……,относно възможността да сепогасяват задължения по РА за минали периоди като част от внасяните към настоящия момент средства дапогасяватзадълженията по РА, а друга част текущи задължения, Ви уведомяваме за следното :
Описвате в запитването, че имате издаден РА от 23.04.2013г. с вменени задължения. След като сте получили покана по чл.182, ал.1 от ДОПК за доброволно изпълнение сте подали заявление по реда на чл.164, ал.5 от ДОПК за погасяване на задълженията по РА. Установявате, че независимо, че сте посочили кои суми внасяте за погасяване на РА, дори и сумите по текущите задължения са отнесени за покриване на задълженията по същия.
Задавате въпроса : Правилно ли са осчетоводени от НАП внесените от вас суми и възможно ли е да заплащате частично сума по РА, а друга сума по текущите задължения. При въпросната ситуация ще настъпят ли негативни последици за неплатените текущи задължения и ще се наложат ли административно наказателни санкции.
Предвид на така изложеното и разпоредбата на чл.164 от ДОПК изразяваме следното становище :
В чл.164, ал.4 и ал.5 от ДОПК „ Когато длъжникът има няколко публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, които не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, погасява се задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
(5) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) Алинея 4 не се прилага за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез прихващане.
Невлезли в сила индивидуални административни актове, вкл. ревизионни актове (РА) и наказателни постановления (НП)/ въведени в СУП с дата на влизане в сила след 01.01.2013 г./ не се погасяват по реда на единната сметка (невлезли в сила РА са тези, на които не е изтекъл 14 дневният период след връчването им или тези РА, които са в процес на обжалване).
Със заявление задължено лице може да поиска погасяване на конкретен акт. В този случайзадължението се прави еднакво с останалите, като се поставя маркер за това, и същото се погасява по реда на единната сметка, а именно по реда на възникване на задълженията като сепогасявазадължението, на което срокът за плащане изтича най-рано, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за плащане на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
В писмото си не посочвате какви са текущите Ви задължения и по кой закон.
Едниствено изключение е направено за възможността за покриване на текущи задължения приоритетно пред останалитесамо за самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗОи само за задълженията по този закон.
При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица по нормата посочено по-горе могат да заявят кои задължения за здравноосигурителни вноски по този закон погасяват. Заявяването се извършва чрез подаване на такова, което е приложение към Наредба № Н-8. В този случай НАП следва да направи задължението приоритетно пред останалите, като поставимаркер За погасяване по заявление. В този случай чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
За осигурителите това изключение не се прилага, тъй като по силата на разпоредбата на чл.19а, ал.9 от ЗЗО лицата, работещи по трудови и служебни правоотношения запазват здравноосигурителните си права, ако вноските не са внесени от работодателя.
Съгласно чл.175 от ДОПК за невнесените в срок публични задължения се дължи лихва в размер определен към съответния закон .
Разпоредбата на чл.355, ал.3 от КСО е отменена с ДВ бр.№ 94 от 2012г.
Разпоредбата на чл. 104, ал.1 от ЗЗОпредвижда санкция за длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за здравно осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв.
За повторно нарушение глобата е от 4000 до 8000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв./чл.104, ал.2 от ЗЗО/.
‘