Изх. № 06-00-2
Дата: 01.02.2010 год.
ЗМДТ, чл. 45, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 48, ал. 2, т. 1.
В отговор на поставеният въпрос относно възможността при замяна на имоти
между физически лица и държавата да бъде уговорено, че данъкът при
придобиване на имуществата ще се дължи от двете страни, при което частта на
държавата е освободена от данък, изразявам следното становище:
Според правилото, установено в чл. 45, ал. 1 от Закона за местните данъци
и такси (ЗМДТ), данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, а при
замяна – от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност. В същия
текст е предвидена възможност страните да уговорят друго, която възможност се
отнася до двете предходни хипотези. Очевидно възможно е и при замяна да бъде
уговорено друго. Смисълът на тази правна възможност е гарантиране на плащането
на данъка, независимо от коя от страните това ще бъде направено.
Няма формално ограничение друго да бъде уговорено и в случаите, в които
държавата е страна по замяната. Доколкото, обаче, прилагането на подобна
възможност от държавата или общината би противоречало на основната цел, която
си поставя данъчното законодателство, а именно, осигуряване на приходи в
републиканския и общински бюджети, т.е. защита на интересите на фиска, считаме,
че държавата /респект, областният управител/ не следва да предприема действия в
този смисъл. Аргумент в подкрепа на казаното е и становището, според което
нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ е неприложима в разглеждания случай, тъй
като същата освобождава от облагане с данък само придобитото от държавата
имущество и не визира хипотезата, при която облагаемото имущество се придобива от другата страна по сделката.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘