Възможността за подаване на Годишна данъчна декларация /ГДД/, непридружена от годишен финансов отчет /ГФО/, поради извършено изземване на документация на дружеството за предходни години от органите

Изх. № 26-Ф-29#1
09.03.2012г.
ЗКПО, чл. 92;
ЗКПО, чл. 276;
ЗКПО, чл. 278;
ЗСч., чл. 47;
ЗСч.,чл. 48;
ЗАНН, чл. 6.
ОТНОСНО: Възможността за подаване на Годишна данъчна декларация /ГДД/,непридружена от годишен финансов отчет /ГФО/, поради извършено изземване на документация на дружеството за предходни години от органите на досъдебното производство
В запитването Ви, постъпило в ЦУ на НАП свх. № 26-Ф-29/ 16.02.2012г. е изложена следната фактическа обстановка:
На 17.09.2010г. от офиса на Счетоводна къща „Х” ЕООД са иззети документи на дружеството и на клиентите, които дружеството обслужва, както и компютърна техника, което прави невъзможно използването на счетоводния софтуер, с който работи дружеството. Към настоящия момент иззетите документация и техника не са върнати. Поради липса на документация не са подадени ГДД и ГФО за 2010г. Заявявате, че за отчетната 2011г. ще бъдат съставени и подадени ГДД на клиентите на дружеството на база на информацията за дейността им само за 2011г. и няма да бъдат направени никакви корекции на финансовия резултат за обстоятелства от минали периоди. ГФО обаче няма да съставите и подадете поради липса на информация или некоректна такава за началните и съответно крайните салда.
Въпросът Ви е каква процедура следва да следвате предвид обстоятелствата и с оглед правомощията на органите по приходите за съставяне на актове за нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ предвид обективна невъзможност за годишно счетоводно приключване.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата
нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразяваме следното становище по така поставените въпроси:
Съгласно чл. 92, ал.1 и 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Съгласно ал.3 от същия законов текст с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.
Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:
-не са извършвали дейност през годината;
– не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.
Съгласно чл. 276 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 от с.з. за подаване на годишен отчет за дейността се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.
Съгласно чл. 47 от Закона за счетоводството който наруши изискванията на чл. 40 за публикуване на актовете по чл. 40, ал. 1 – 3 (годишния финансов отчет и консолидирания финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган), се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.
На основание чл. 48 от ЗСч и чл. 278 от ЗКПО при установяване нарушение на разпоредбите на същите закони органите по приходите съставят актове за установяванена нарушения, а наказателните постановления за нарушенията на разпоредбите на ЗКПО се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице, а на разпоредбите на ЗСч – от министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В чл. 54 отЗАНН са посочени условията, които следва да са изпълнени, за да се счете, че е налице основание за реализиране на административно наказателна отговорност, а именно деянието да е нарушение, нарушението да е извършено от лицето, посочено като нарушител, нарушениетода можеда му се вмени във вина. По въпросите на вината и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго /чл.11 от ЗАНН/.
Съгласно чл. 15 от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). При тези случаи законът изключва възможността лицата да понесат отговорност /наказателна, съответно административно наказателна/ поради липса на вина. Това са и случаите, при които е налице обективна невъзможност да се извърши определено изискуемо от закона действие. Обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение, съответно липсата на вина /включително под формата на небрежност/, изключва основанията да се търси административно-наказателна отговорност както от физическите, така и от юридическите лица, доколкото за последните ЗАНН също е приложим /чл. 83 от ЗАНН/.
Относно конкретното запитване считаме, че би могло да се приеме, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на административните задължения само ако лицето/дружеството докаже, че е иззета документация на дружеството, необходима за счетоводно приключване на годината и съставяне на ГФО, съответно годишен отчет за дейността, и че към законово определения краен срок за извършване на съответните действия същото не е разполагало с необходимата за това счетоводна документация, въпреки своевременно предприети от него действия за връщането й или за осигуряване на достъп до същата, каквито могат да бъдат подадени молби от дружеството и наличие на отказ от компетентните органи.
След отпадане на обективната невъзможност да бъдат съставени/изготвени ГФО и годишния отчет за дейността, в разумен срок, необходим за съставянето/изготвянето им, годишния отчет за дейността, съответно ГФО,следва да бъдат подадени, съответно публикувани. Ако в разумен срок след отпадането на обективната/невиновнаневъзможност за изпълнение на административното задължение същото не бъде изпълнено, отпадат основанията, изключващи отговорността и лицето/дружеството, неизпълнило задължението, подлежи на административно-наказателна отговорност.
Следва обаче да имате предвид, че изразеното становище е принципно. Органите по приходите като актосъставители и админстративно-наказващите органи осъществяват конкретното производство независимо и извършват самостоятелно преценката за липса или наличие на административно нарушение, съответно наличие на обективна невъзможност за изпълнение на административно задължение въз основа на конкретните фактии обстоятелства, които приемат за установени в административно-наказателното производство.
Подчертаваме също така, че независимо от обективната невъзможност да се декларира данъчното задължение, падежът за изпълнението му не се променя. При неизпълнение на същото в срок се дължи законова лихва.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КР. СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар