Изх. № 26-Ф-29
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Данъчно и осигурително третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (вх. № 26-Ф-29/23.10.2007 г.), Ви уведомявам следното:
1. Задължително обществено осигуряване на физическо лице, гражданин на държава-членка, упражняващо дейност като член на Съвета на директорите на търговско дружество
По отношение на чуждестранните лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват доходоносна трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент (ЕИО) 574/72 за определяне реда за прилагане на Регламент 1408/71.
За да се установи дали за дадено лице – работник/самоосигуряващо се лице в трансгранична ситуация, се дължат социални и здравноосигурителни вноски, трябва да се определи първо законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял 2 на Регламент ( ЕИО) 1408/71. Тези правила имат
приоритет над разпоредбите на националното законодателство на съответната държава-членка по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата, които упражняват трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави членки, е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай. От особено значение е дали лицето има статут на наето или на самостоятелно заето лице в съответните държави – членки, на територията на коя държава-членка полага труд и в коя пребивава по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕИО) 1408/71.
Изложената в писмото фактическа информация е непълна и поради тази причина не може да се даде конкретен отговор законодателството на коя държава е приложимо спрямо тези лица и съответно дължат ли се за тях социални и здравноосигурителни вноски.
Към настоящия момент, съгласно вписванията, които България е направила в Анекс 10 към Регламент 1408/7, институцията, посочена от министъра на труда и социалната политика, компетентна да определя приложимо законодателство е Националният осигурителен институт.
Предвид гореизложеното и описаната в писмото фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в общността, лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договор за управление и контрол на търговско дружество, се считат за наети лица и подлежат на задължително социално осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите (ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравно осигуряване, за лицата, работещи по договори за управление и контрол, здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕИО) 1408/71, лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия.
Терминът „пребиваване“ се дефинира само като „Обичайно пребиваване“, съгласно чл.1з на Регламента. Съдът на европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговия център на интереси.
Хипотезата при която едно лице е едновременно наето на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка се регламентира от разпоредбата на чл. 14(в) от Регламент (ЕИО)1408/71.
Съгласно чл. 14 (в), параграф (а) от Регламент (ЕИО) 1408/71, ако параграф „б“ не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава -членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава -членка, е подчинено на законодателството на държавата – членка, на чиято територия е наето на платена работа.
По силата на параграф (б) на чл. 14 в, параграф (а) не се прилага при условие, че държавата – членка е направила вписване в Анекс VII на Регламента. В този случай към лицето ще са приложими едновременно законодателствата на двете страни по заетост по отношение на осъществяваната трудова дейност и полученият доход на територията на съответната държава. При тази хипотеза съществува задължение посочените институции на двете държави да се уведомят писмено, че ще събират осигурителни вноски (чл. 12 а от Регламент 574/72).
Ако дадена държава е избрала да бъде включена в Анекс VII, тя остава компетентна за дейностите на лицата като самостоятелно заети лица в случай, че те упражняват дейност на нейна територия. България е направила вписване в Анекс VII на Регламент (ЕИО) 1408/71, което означава, че е възможно да възникне хипотеза на осигуряване едновременно в България и в друга държава-членка на ЕС, доколкото лицата ще упражняват едновременно заетост в другата държава-членка и самостоятелна заетост в България.
2. Данъчно третиране на доходите от управление и контрол, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДЦФЛ) доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ). Образецът на декларацията е утвърден със Заповед № ЗМФ – 1820 от 27.12.2006 г. на министъра на финансите и е обнародван в бр.2 на „Държавен вестник“ от 09.01.2007 г. Съгласно чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
На основание чл.58 от ЗДДФЛ удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл.55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
По силата на чл.37, ал.З от ЗДДФЛ не се облагат с окончателен данък доходите, освободени от облагане по чл.13 от същия закон и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо
пространство. Тези обстоятелства се удостоверяват пред платеца на дохода с документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели, и декларация от лицето, придобило дохода, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ (чл.37, ал.4 от ЗДДФЛ).
От момента, в който съответното чуждестранно физическо лице се смята за местно физическо лице по смисъла на ЗДЦФЛ, начислените/изплатените доходи от управление и контрол подлежат на авансово и годишно облагане по реда, предвиден за доходите от управление и контрол, придобити от местни физически лица. В тази връзка в чл.48, ал.З от ЗДДФЛ е предвидено, че от определения размер на данъка върху общата годишна данъчна основа се приспада и удържаният през данъчната година окончателен данък за доходи по чл.37 (в т.ч. за доходи от управление и контрол) на физическо лице, което за данъчната година се смята за местно физическо лице.
//