възможността за прилагане на чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спрямо физическо лице, което с нотариално заверено пълномощно от управителя на търговското дружество да представл

Изх. № 24-38-100
Дата: 26.01.2017 год.
ДОПК, чл. 19
Във връзка с постъпило вна Националната агенция за приходите Ваше запитване, препратено по процедура ДОМ – 1 от Дирекция ОДОП …… относно възможността за прилагане на чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спрямо физическо лице, което с нотариално заверено пълномощно от управителя на търговското дружество да представлява дружеството пред банка ДСК, НАП и др. институции, фактически управлява дейността на търговеца, изразявам следното становище:
Същността на отговорността по чл. 19 от ДОПК се състои във вменяване на задължение на едно лице да заплати несъбраните задължения на друго лице. Отговорността по чл. 19 от ДОПК се реализира при недобросъвестно препятстване установяването и/или последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице, с оглед да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестните действия на третите лица. Т.е. в случай, че задължението не е погасено от имуществото на задълженото юридическо лице, се търси имуществена отговорност от тези физически лица, които са причинили това увреждане на фиска, до размера, обусловен от недобросъвестните им действия.
Практиката при осъществяване на данъчни и осигурителни измами, при които се уврежда фиска, е свързана с използване на лице, формално вписано като управител, като същото е без лично имущество, много често неграмотно и/или не в състояниедауправлява предприятие, осъществяващо търговска дейност. Фактически, дейността се осъществява изцяло от упълномощени лица, участници в данъчната и осигурителнаизмама, които изцяло осъществят управлението и дейността на предприятието.
При това положение след натрупване на задължения от търговеца, възлагането на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК на формалния управител бива лишено от смисъл, доколкото същият не притежава имущество. Предвид, че лицето, извършило недобросъвестните действия, е възможно да не заема формална длъжност в предприятието или да заема някаква друга формална длъжност в същото, но фактически извършва дейност по управление на предприятието считам, че е целесъобразно да се търси отговорност по чл. 19 от ДОПК от лицето фактически управител, извършило действията, които са довели до ощетяване на бюджета.
В подкрепа на гореизложената възможност за търсене на административна отговорност от лицето, фактически извършило неправомерните действия, е и Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. дИзх. № 4/2015 г., ОСНК на ВКС, според което от физическото лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец е възможно да се търси наказателна отговорност. Според същото тълкувателно решение представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий. От решаващо значение е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице. Мотивите на съда са, че законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице). Поради това ВКС приема, че такова физическо лице също е възможно да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон. Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото.
Предвид така приетото тълкувателно решение, с което се приема за допустимо от лице, което фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице, да се търси наказателна отговорност считам, че на още по-голямо основание от такова лице е възможно да се търси административна отговорност.
За реализирането на административната отговорност на лице, фактическо извършващо дейност и функции на задълженото лице, е необходимо да се събере достатъчно информация, данни, сведения, обяснения, въз основа на които да може да се докаже, че именно това физическо лице е извършвало от една страна фактически дейността по управление на дружеството и от друга е извършило фактическите действия, довели до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на търговското дружество.
Затова всеки конкретен случай трябва да се преценява индивидуално с оглед всички факти и обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, с оглед да бъде извършена правилна преценка кое точно лице е извършвало фактическата дейност и функции на задълженото лице и какви точно действия е извършило, с оглед определяното му като отговорно по чл. 19 от ДОПК лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар