В Дирекция ОДОП –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-19-72/ 23.10.2014г., препратено по компетентност от ТД на НАП –
, Офис –
.
Дружеството извършва товарен автомобилен транспорт. Приложено е писмо от чуждестранен контрагент и образец на кредитно известие и във връзка с тези документи е поставен въпрос, дали дружеството трябва да издава фактури за извършения товарен автомобилен транспорт.
Видно от изложената фактическа обстановка и приложените документи, Вашето дружество извършва транспортна услуга, а получател е австрийско дружество, регистрирано по ДДС. Следва да се има предвид, че единия от приложените документи не е на български език, поради което не можем да го коментираме. Относно приложения документ „Преминаване към електронни кредитни известия“, следва да се има предвид следното:
С чл. 111а от ЗДДС /ДВ, бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ са въведени нови правила за документиране на доставките като се урежда приложимото законодателство по отношение изискванията към фактурите.
Общият принцип е, че доставките се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. Това означава, че по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната.
Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на ал. 2 на чл. 111а от закона, съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Следва да се има предвид обаче и изключението от горепосочената норма, а именно, че съгласно ал. 4 от чл. 111а от ЗДДС, ако фактурата се издава от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика (самофактуриране), приложение ще намери общото правило, че изискванията към фактурата се определят от законодателството на държавата-членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
В съответствие с цитираните разпоредби, ако български доставчик, който отговаря на изискванията на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС е упълномощил получателя да издаде фактура, няма да се приложат изискванията на ЗДДС, а тези на другата държава членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Приложимото законодателство при самофактуриране на доставки, при които само единият от участниците е установен на територията на страната, е определено в чл. 79б от ППЗДДС.
Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият – в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката /чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС/.
Съгласно ал. 5 от същата правна норма, при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Дружеството Ви извършва транспорта услуга с получател – австрийска фирма, регистрирана по ДДС и установена на територията на Австрия. В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услуга съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. на територията на Австрия.
Документирането на тези доставки на услуги, в случаите на самофактуриране, следва да се извърши по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката съгласно чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС.
С изменението на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС се облекчават съществено условията, при които е възможно фактура от името и за сметка на доставчика да издаде получателят по доставката (самофактуриране). Единствените изисквания, за да е възможно това, са наличие на предварително споразумение между двете страни и договорена процедура за приемане на фактурите от доставчика. Следва да се отбележи, че чл. 79б, ал. 8 от ППЗДДС изисква страните по предварителното споразумение при необходимост да могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемането на издадена фактура или известие към фактура от страна на доставчика.
Предвид гореизложеното за дружеството не е налице задължение за уведомяване на компетентната ТД на НАП за наличие на предварително споразумение с австрийската фирма. По искане на органите по приходите при последващи производства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обаче, двете страни трябва да са в състояние да докажат, че съществува такова предварително споразумение. Тези изисквания целят да гарантират правната сигурност и отчитането на издадените, макар и от друго лице фактури от името и за сметка на доставчика.
‘