Изх. № 26-К-78
Дата: 26.05.2010 год.
ЗСч., чл. 42, ал. 3;
ЗДДС, чл. 114;
ДОПК, чл. 38;
Директива 2006/112/ЕО, чл. 247.
Във връзка с Ваше писмо, заведено в Националната агенция за приходите с вх. № 26-К-78/12.04.2010 г., както и с вх. № 26-00-908/12.04.2010 г. по описа на – , относно възможността за съхраняване на счетоводни и други документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски на технически носител, Ви уведомяваме за следното:
Съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за счетоводството след записване (пренасяне) на счетоводната информация от хартиен върху магнитен, оптичен или друг технически носител, осигуряващ надеждното й възпроизвеждане, хартиеният носител може да се унищожи. За целите на данъчно-осигурителния контрол, обаче, е изрично предвиден ред за съхранение, съгласно чл. 38 и следващите от ДОПК. В нормата на чл. 38 няма предвидена възможност, аналогична на тази по ЗСч, за унищожаване на оригинални документи на хартиен носител преди изтичане на законовия срок за съхранението им, ако те са пренесени на технически носител. Под технически носители на информация в чл. 38, ал. 2 от ДОПК се има предвид документи издадени в електронен вид. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 114 от Закона за данъка върху добавената стойност, който се явява специален по отношение както на ЗСч, така и на ДОПК, определяща изискванията към фактурите за целите на облагането по този закон. Съгласно ал. 6 на чл. 114 от ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани както на хартиен
носител, така и по електронен път. Изпратените по електронен път фактури са
фактури, които са създадени на електронен носител и имат качеството на електронно под-
Писан документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Автентичността на такива документи се гарантира с електронен подпис. Тези документи поначало нямат хартиен носител и затова законодателят е предвидил за гарантиране на тяхното съхранение задължение за съхранение на технически носители. В тези случаи обаче, оригиналът на електронния документ се съдържа само в електронен вид в техническия носител, поради което в чл. 38 на ДОПК е предвидено съхранение на документи за целите на данъчно-осигурителния контрол и на технически носител.
Пренасянето на счетоводна информация от хартиен върху магнитен носител, по смисъла на ЗСч. не гарантира автентичността на документа и във всички случаи съхраненият по този начин документ не представлява оригинален документ по смисъла на чл. 180 и чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс. В тази връзка сканирането копие на документ от хартиен носител не може да бъде и официално заверено и съответно да бъде доказана неговата автентичност. Именно гарантирането на автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието на фактурите е задължително условие при съхранението им, съгласно нормата на чл. 114, ал. 6 от ЗДДС.
Изискването за гарантиране на автентичността на произхода и интегритета на съдържанието на съхранените фактури е залегнало и в Директива 2006/112ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.Съгласно чл. 247, т. 2 от същата директива, за да осигури спазването на условията на чл. 246, всяка държава-членка може да изисква фактурите да бъдат съхраняванив оригиналния им вид, в който са били издадени. В българското данъчно законодателство, с оглед гарантиране автентичността и съдържанието на фактурите и другите документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски, за целите на данъчно-осигурителния контрол, е предвидено задължение за съхраняването им в оригинал, тоест на носителя, на който са издадени в посочените в чл. 38, ал.1 от ДОПК срокове.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘