възникване на данъчно събитие на доставки – дистанционни продажби по смисъла на Закона за защита на потребителите с оглед разпоредбите на ЗДДС

. 26-Р-44
Дата: 14.01.2009 год.
ЗДДС, чл. 25, ал. 3, т. 4.
Относно: възникване на данъчно събитие на доставки – дистанционни продажби по смисъла на Закона за защита на потребителите с оглед разпоредбите на ЗДДС
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Р-44/16.11.2008 г. е изложено следното:
„……………….“ ЕООД е дружество, което извършва издателска дейност, като предлага своите продукти основно чрез метода на директния маркетинг, а именно по пощата, чрез каталожна търговия, чрез интернет, по телефон. Поръчването на стоките на дружеството от потребителите се извършва дистанционно чрез изпращане на писма за поръчка, чрез електронна поща или по телефон, което представлява продажбите от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предлаганите от дружеството Ви стоки клиентите Ви могат да закупуват чрез заплащане на цялата продажна цена или чрез разсрочено плащане на няколко вноски. В запитването Ви е посочено, че при продажби от разстояние по смисъла на ЗЗП собствеността върху стоката се прехвърля при неговата доставка, но потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок от седем работни дена. Ако същият се откаже, това ще доведе до разваляне на договора и той следва да върне стоката, а доставчикът да възстанови всички получени суми, ако такива са били платени. Посочено е още, че обикновено в случаите, в които стоката се задържа от потребителя, плащането се извършва след изтичане на 7 – дневен срок от доставка, още повече, че според чл. 53, ал. 1 от ЗЗП авансово плащане не може да се приема от доставчика, освен при съгласие на потребителя.
Въпросите Ви са:
За тези продажби от разстояние кога възниква данъчното събитие и разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС приложима ли е в случая? Кога следва да бъде документирана тази доставка? В случаите, в които фактурата се издава едновременно с доставката на стоката по искане на потребителя, но преди извършване на плащането, променя ли се датата на данъчното събитие?
Ако за тези доставки е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 3. т. 4 от ЗДДС следва ли да бъде променен и начинът на признаване на приходите от продажби от разстояние съгласно ЗКПО и Закона за счетоводството?
При разсрочено плащане за извършена такава продажба от разстояние кога възниква данъчното събитие за същата?
При издадена фактура за продажба от разстояние без да с възникнало данъчно събитие за същите, т.е. към датата на издаване на фактурата няма извършено плащане от клиента следва ли да бъде издадено кредитно известие?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 от същия закон. В ал.2 на същата разпоредба е посочено, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. В запитването Ви сте посочили, че извършвате продажби от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите, за които поръчването на стоките се извършва дистанционно чрез изпращане на писма за поръчка, чрез електронна поща или по телефон. Считаме, че по отношение на данъчното събитие за тези доставки е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно която данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането. Логическото тълкуване на нормата води до извода, че направеното изброяване на способите за продажба – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, в случая е неизчерпателно. Този регламент за определяне на данъчното събитие следва да се счита приложим за всички случаи на продажби от разстояние по смисъла на чл. 48 от ЗЗП, независимо от използваните средства за комуникация от разстояние, които могат да бъдат използвани за осъществяване на поръчката, като например телефон и факс, както и всяко друго средство извън посочените, което може да се използва за сключване на договор за продажба от разстояние /чл. 48, ал. 4 от ЗДП/.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от същия закон. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113, ал, 4 от ЗДДС). В случая следва да имате предвид и ал.3 на същата законова норма в която е посочено, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В случаите, в които фактурата по искане на потребителя е издадена едновременно с фактическото предоставяне на стоката, но преди извършване на плащането, датата на възникване на данъчното събитие не се променя и се определя съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС.
В случаите когато за такива продажби от разстояние е предвидено и договорено клиентът да плаща разсрочено на отделни вноски следва да се приеме, че датата на възникване на данъчното събитие ще е датата, на която доставчикът получи първото плащане. Аргумент в това отношение е, че в случая не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС – доставка с непрекъснато, поетапно или периодично изпълнение, за които всеки период или етап. за който е уговорено плащане се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Не следва да се счита, че е налице и авансово плащане, тъй като собствеността се прехвърля с предаването на стоката. Предвид изложеното, независимо, че е налице разсрочено плащане, към датата на първото плащане по
доставката данъкът ще е изискуем за цялата данъчна основа на доставката, а не само до размера на плащането.
Независимо, че за тези доставки е приложима разпоредбата на чл.25, ал.3, т.4 от ЗДДС, не следва да бъде променен начинът на признаване на приходите от продажби от разстояние съгласно ЗКПО и Закона за счетоводството.
Относно въпроса Ви, дали следва да бъде издадено кредитно известие в случаите, в които към датата на издаване на фактурата за продажба от разстояние няма извършено плащане от клиента, т.е. не е възникнало данъчно събитие за същата, следва да имате предвид, че съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане креди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Както съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, така и съгласно чл. 220 от директива 2006/112/ЕО издаването на фактури от данъчно задължените лица следва да се извършва след настъпване на данъчното събитие. Ако въпреки законовите изисквания такава фактура е издадена, следва да се приеме, че съгласно чл. 85 от ЗДДС данъкът по нея е дължим. В случай, че последва, плащане, макар и частично, следва да се приеме, че фактурата е валидирана. Частичното плащане обаче не е основание за издаване на кредитно известие, тъй като данъчната основа на доставката се определя съобразно дължимото от получателя плащане, а не съобразно полученото такова. В случаите на разваляне на договор за продажба от разстояние, по който има извършено плащане, следва да се издаде кредитно известие. При разваляне на договор за продажба от разстояние, по който няма извършено плащане, но има издадена фактура, същата следва да се анулира па основание и по реда на чл. 116 от ЗДДС, като издадена без основание. В тази връзка следва да имате предвид изложеното в становище на изпълнителния директор на НАП с Изх. № 24-00-47/08.1 1.2007г., което можете да намерите на страницата на НАП – www.nap.bg.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар