Възникване на задължение за регистрация по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) 23

ОТНОСНО: Възникване на задължение за регистрация по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция ОДОП …… постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-278 от 07.11.2019 г., относно възникване на задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваната от Вас кооперация продава дълготрайни активи – складове и площадки за зърно, които до настоящия момент е отдавала под наем. Кооперацията няма друга дейност и наети работници.
Във връзка с изложеното по-горе сте поставили въпрос относно възникването на задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По смисъла на чл.96, ал.1 от материалния закон, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 хил. лева или повече за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7- дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по същия закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Следва да имате предвид, че облагаемият оборот представлява сумата от данъчните основи на извършените от съответното данъчно задължено лице облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка; доставките на финансови услуги по чл.46 от закона и доставките на застрахователни услуги по чл.47 от същия нормативен акт.
Във връзка с изложеното по-горе, Ви обръщам внимание, че в облагаемия оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето; доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и ал.3 от закона, както и доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на съответното данъчно задължено лице.
Предвид изложеното в горецитираното запитване, представляваното от Вас лице извършва продажба на дълготрайни материални активи, които е ползвало в дейността си чрез отдаването им под наем. В тази връзка, считам, че приходите от продажбата на същите дълготрайни активи не формират оборот за задължителна регистрация на основание чл.96, ал.3 във връзка с ал.1 на същата правна норма от материалния закон.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

Оценете статията

Вашият коментар