ОТНОСНО: Възникване на задължение за регистрация по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при предоставяне на услуги на лице, установено в трета страна
В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-280 от 16.11.2020 г., относно възникване на задължение за регистрация по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при предоставяне на услуги на лице, установено в трета страна.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице не е регистрирано по ЗДДС от датата си на създаване през месец февруари 2020 година. До настоящия момент, същото дружество извършва услуги – предпечатна подготовка единствено и само на американско дружество, което е предоставило удостоверение за своя TAX номер в Америка. Същото американско дружество не притежава ДДС номер в Европа, нито има място на стопанска дейност на територията на ЕС.
През месец ноември 2020 година, българското дружество надхвърля прага от 50 хил. лева оборот (достигнат за повече от два последователни месеца преди текущия) от предоставяните услуги към американското дружество.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следните въпроси:
1. Американското дружество може ли да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на Регламент № 282/2011 г. на ЕС, когато е предоставило удостоверение за своя TAX номер на територията на САЩ, или е необходимо да има ДДС номер в ЕС, за да се счита за данъчно задължено лице?
2. Извършените доставки на услуги по предпечатна подготовка на клиент – американско дружество, което е предоставило удостоверение за своя ТАХ номер в САЩ, попадат ли в обхвата на облагаемият оборот за целите на регистрацията на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС?
3. Ако „ДТП“ ЕООД е длъжно да се регистрира на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, при продължаване извършването на същите услуги към същия получател, след регистрацията си по ЗДДС, същите услуги попадат ли в обхвата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка на горецитираното запитване, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя при доставки на услуги – дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламента), който влезе в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българското дружество, доставчик на услугите по предпечатна подготовка, извършвани на лице, установено извън Европейския съюз – на територията на трета страна (САЩ) следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в Регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
При определяне на статута на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получателят на услугата е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното), ако:
– е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите – членки, в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б. „а“ от регламента); или
– получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчното задълженото лице, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е данъчно задължено лице или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл.18, ал.3, б.”б”от Регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).
Предвид гореизложеното, в случая на запитването, следва да се счита, че ако разполагате с доказателствата, посочени в чл.18, ал.3, б. “а” или “б” от Регламента по отношение на получателя по доставките, които извършва българското дружество (т.е., същият е предоставил удостоверение за своя TAX номер, валиден на територията на тази трета страна), същото лице ще се счита за данъчно задължено лице.
По втори въпрос:
По отношение на облагаемият оборот, необходим за задължителна регистрация по материалния закон, в разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от същия, изречение първо, е регламентирано, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 хил. лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7 – дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона.
Съгласно ал. 2 на горецитираното правна норма, облагаемият оборот за целите на регистрацията по ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от съответното лице:
– облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка;
– доставките на финансови услуги по чл. 46 от закона; и
– доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от същия закон.
В изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Регламент № 282/2011 г на Съвета на Европа, и във връзка с изложеното по-горе, по първи въпрос, ако се установи, че получателят по доставките, които извършвате, има статут на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на същите доставки ще се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от материалния закон. Съгласно тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В конкретния случай на запитването – извън територията на страната – на територията на третата страна. В тази връзка, доставките по предпечатна подготовка, които извършвате на посоченото американско лице, няма да представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. На това основание, приходът от същите няма да формира облагаем оборот по реда и смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС и за лицето – доставчик – съответното българско дружество, не възниква задължение за регистрация на основание чл. 96, ал. 1 от същия нормативен акт.
По трети въпрос:
Предвид изложеното по-горе, по първи и втори въпрос, обръщам внимание, че мястото на изпълнение при доставка на услуги в общия случай се определя по реда на чл. 21 от материалния закон, независимо дали доставчикът по същите е регистрирано по материалния закон лице или не.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.