Изх. № 24-3-86
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: възстановяване на данък върху добавената стойност на местно лице въз основа на ЛПВ, РА или на друго основание но банкова сметка открита на името па дружеството в банка със седалище извън територията на България
Уважаеми господа,
Във връзка с подадено от …………………….- пълномощник на дружеството Ви, запитване относно възстановяване на данък върху добавената стойност па местно лице въз основа на АПВ, РА или на друго основание по банкова сметка открита на името на дружеството в банка със седалище извън територията на България Ви уведомявам за следното:
Съгл. чл. 129, ал.4 от ДОПК, сумите, подлежащи на възстановяване от , съгласно данъчното и осигурителното законодателство, се връщат на лицето но посочена от него банкова сметка. Законът не е посочил изрично, че сметката следва да е открита в банка със седалище в България.
В тази връзка, следва да имате предвид следното:
Общ принцип в правото е, че действието на българските закони, като акт на държавата- съвкупност от правни норми, се простира само на територията па Република България, освен ако няма изрично предвидено изключение. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, така както и /другите български закони, също има териториален обхват само на територията на България. Същият създава права и задължения, осъществими на територията на България, освен за задължените лица, така и за самите органи по приходите, както и за третите задължени лица, между които са и банките. Следователно, ДОПК като регламентиращ процедура по възстановяване на надвнесен данък се прилага за банките като лица, действащи на територията на България. В този смисъл органите по приходите могат да възстановят суми на основание ДО ПК/на местни лица само по сметки на същите в банки на територията на България.
//
‘