№24-03-88
Дата:21.03.2011 год.
Регламент 1408/71, чл. 13(2)(а);
Регламент 1408/71, чл. 14в(б);
ЗДДФЛ, чл. 19;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 5;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 12.
Относно: възстановяване на данък върху доходите на френски гражданин, който е наето лице на територията на България във връзка с осигурителни вноски преведени към системата за социална сигурност на Франция
Във връзка с Ваше запитване относно възстановяване на данък върху доходите на френски гражданин, който е наето лице на територията на България във връзка с осигурителни вноски преведени към системата за социална сигурност на Франция, заведено в ЦУ на НАП с вх. № ……../25.02.2011 г., Ви уведомяваме следното:
След присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
През разглеждания период (2009 г.) се прилагат Регламент (ЕИО)№1408/71на Съвета (основен регламент) и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72 (регламент по прилагане).
Регламент 1408/71 се прилага на територията на всички държави–членки на ЕС.
Приложимо законодателство по Дял II от Регламент 1408/71 се определя за наети или самостоятелно заети лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави – членки, и които са граждани на една от държавите – членки. Като наети или самостоятелно заети се третират лицата, които подлежат на осигуряване за един или повече социални рискове по осигурителна схема за наети или самостоятелно заети лица.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 1408/71, при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от четирите основни принципи, установени с регламента. Според този принцип, лицата, за които се прилага Регламент 1408/71 са подчинени на законодателството на една държава – членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство по Дял II от Регламент 1408/71 се определя и държавата, в която се превеждат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата, за които се прилага Дял II от Регламент 1408/71, са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (чл. 13(2)(а) и (б) от регламента).
Видно от изложеното в запитването и приложенията към него, през 2009 г. лице гражданин на Франция е наето лице на територията на България. Няма данни за трудова активност на лицето на територията на други държави, които през този период прилагат Регламент 1408/71. Ако е било трудово активно единствено на територията на България, на основание чл. 13(2)(а) от регламента лицето е подчинено на българското законодателство.
На основание чл. 14в(б) от Регламент 1408/71 лице, което е наето на работа на територията на една държава–членкаи същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава–членка, е подчинено на законодателството на двете държави членки, ако ситуацията попада в обхвата на Приложение VІІ на Регламент 1408/71.
Франция има вписване в Приложение VІІ на Регламент 1408/71, но през разглеждания период лицето не е в ситуация при която е наето на работа на територията на една държава–членка (България) и същевременно самостоятелно заето лице на територията на друга държава–членка (Франция).
Освен това, разпоредбата на чл. 14в(б) от Регламент 1408/71 предвижда паралелно прилагане на законодателствата на двете държави, но поотделно съобразно трудовата дейност (статута на лицето) на територията на всяка една от тях, т.е. всяка една от двете държави–членки остава компетентна относно задълженията за осигурителни вноски, но само за статута на лицето на нейна територия (наето или самостоятелно заето), без да се натрупва приложимост на двете законодателства.
В писмените обяснения, предоставени от представителите на лицето е посочено, че осигурителните вноски, преведени във Франция са изчислени на база възнаграждението, което лицето получава за извършваната дейност като Изпълнителен директор на …. Дори лицето да има статут на самостоятелно заето във Франция, тази държава–членка може да остане компетентна само по отношение на самостоятелнатата трудова заетост на нейна територията, но не и по отношение на задълженията за осигурителни вноски върху доходите от трудова дейност на територията на България.
С оглед на всичко изложено до тук, внесените за лицето вноски във Франция не могат да се разглеждат като задължителни по закон, независимо дали са преведени към френската система за задължително осигуряване. Третирането на тези вноски като задължителни по закон поставя под съмнение фундаменталния принцип за само едно приложимо законодателство или би довело до неправилно прилагане на чл. 14в(б) от Регламент 1408/71 в резултат от неправилното му тълкуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. От друга страна на основание
чл. 50, ал. 5 от същия закон местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава.
Предвид тези цитирани разпоредби за да има законово основание за намаляване на годишната данъчна основа с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски задължително следва да са налице и двете визирани в закона условия, а именно:
-вноските да са задължителни за лицата; и
-лицата да приложат удостоверение от компетентните власти на другата държава за размера на внесените задължителни осигурителни вноски.
В случай, че дори и едно от тези условия не е изпълнено, няма да има нормативно основание за намаляването на годишната данъчна основа с тези вноски.
В конкретния случай, предвид описаното по-горе и факта, че въпросните вноски не могат да се разглеждат като задължителни по закон, а също така и обстоятелството, че към декларацията не е приложено удостоверение от компетентните власти на Франция, а само писмено потвърждение от Банката за платените осигурителни вноски от името и за сметка на лицето, смятаме че не съществува нормативно основание за намаляването им от годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения.
За да могат въпросните вноски да се третират като вноски за допълнително доброволно осигуряване и за тях да се ползва данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ,те следва да са направени съгласно законодателството на Франция от институция, която извършва дейности, пряко свързани с пенсионното осигуряване или с осигуряването за професионална квалификация и безработица (§ 1, т. 12 от ДР на ЗДДФЛ).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘