№М-24-33-177
Дата:22.11.2012 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
Договор между Република България и Руската Федерация
за социална сигурност, чл. 2;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 2;
Регламент (ЕС) № 1231/2010, чл. 1.
Относно: Задължително здравно осигуряване на руска гражданка, която пребивава продължително в Република България
Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/ писмо с вх. № …………… от ………….. г., въз основа на изложената в писмото фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Изложената фактическа обстановка е следната:
Руска гражданка от м. март 2009 г. е омъжена за български гражданин, който има и немско гражданство. От м. септември 2010 г. пребивава в България и работи в частно немско училище, където й удържат здравноосигурителни вноски. Има издаден ЛНЧ и разрешено продължително пребиваване в България. Съпругът й упражнява дейност като наето лице и се счита за обичайно пребиваващ в България от м. септември 2010 г., а до тогава е осигурен в Германия. За периодите на пребиваване в Германия, тя има издадена карта за социално и здравно осигуряване, като член на семейството на съпруга си, а така също разрешение за пребиваване и трудова заетост на основание сключения граждански брак.
Въпросът, който се поставя е има ли възможност руската гражданка да бъде включена в кръга на задължително осигурените лица в България, съгласно системите за социална сигурност?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на относимото законодателство, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
От 20 март 2010 г. е в сила Договор между Република България и Руската Федерация за социална сигурност (обн. – ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 г.). Договорът се прилага на територията на Република България и Руската Федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
– помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна нетрудоспособност;
– обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
– обезщетения за погребение;
– трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
– социална пенсия;
– плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от изложеното в материалния обхват на Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение на вноските за задължително здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) от ЗЗО указва, че задължението за здравно осигуряване на чуждите граждани възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Това означава, че осигурени лица по смисъла на закона са само чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
В Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието “Правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От датата на пълноправното членство на България в Европейския съюз се прилагат правилата за координация на системи за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО)
№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
На основание чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, същият се прилага към граждани на държава – членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
В случаите, когато лицето не попада в приложното поле на Регламента, спрямо него може да се разгледа възможността за приложимост на Регламент (ЕС)
№ 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави–членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Предвид изложеното и с оглед фактическата обстановка, може да се направи извода, че за Вас в конкретната ситуация е приложим Регламент (ЕО) 883/2004 и съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 на ЗЗО, тъй като имаме пресичане на граници между две държави, които прилагат регламента (Германия и България) и се извършва от лице, подлежащо на задължително осигуряване в държава членка (Германия).
Необходимо е да се отбележи, че за да бъдете включена в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, е необходимо да представите в ТД на НАП формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка, за периода до идването Ви в България.
ЗАМ.
/СТОЯН МАРКОВ/