възстановяване на ДДС по реда на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуп

.№04-02-15
Дата:13.05.2013 год.
ЗДДС, чл. 26;
ЗДДС, чл. 45, ал. 4;
ЗДДС, чл. 113, ал. 9.
Относно: възстановяване на ДДС по реда на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 04-02-15/28. 02. 2013 г., относно отправено запитване от страна на временно управляващия посолството на ………………… в София за изясняване на реда, по който се възстановява ДДС по чл. 3, ал. 2, т. 4 от Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г., Ви уведомявам следното:
Въпросите, посочени в запитването, по същество са следните:
1.Следва ли да се възстанови ДДС на лице, имащо това право по реда на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г. за лични нужди, за ползваните от него телефонни услуги, електроенергия, топлинна енергия и вода, когато жилището, по силата на договор за наем, е наето от физическо лице?
2.В случай, че се възстановява, какви документи следва да бъдат представени в НАП?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
На основание чл. 3, ал. 2, т. 4 от Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г. членовете на дипломатическия персонал, така както са определени в чл. 1, буква “d“ от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, консулските длъжностни лица, така както са определени в чл. 1, буква “d“ от Виенската конвенция за консулските отношения, членовете на персонала на представителствата по т. 3, приравнени към тези от т. 4, имат право на възстановяване на данъка върху добавената стойност за закупени и ползвани от тях телефонни услуги, електроенергия, топлинна енергия и вода.
Данъкът върху добавената стойност, заплатен от членовете на персонала по смисъла на чл. 3, ал. 2, се възстановява въз основа на подадено искане по образец (приложение № 2), заверено от ръководителя на дипломатическото представителство, консулството или международната организация, съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Към исканията се прилагат документите, посочени в чл. 4, ал. 3 от Наредбата, и се подават в дирекция “Държавен протокол“ на МВнР, съответно в Министерството на външните работи, както следва:
1. за покупки, извършени от 1 ноември до 31 януари – от 1 до 28 февруари;
2. за покупки, извършени от 1 февруари до 30 април – от 1 до 31 май;
3. за покупки, извършени от 1 май до 31 юли – от 1 до 31 август;
4. за покупки, извършени от 1 август до 30 октомври – от 1 до 30 ноември.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 5, ал. 1 от Наредбата не се възстановява данък върху добавената стойност, когато:
1. данъкът по фактурата не е посочен на отделен ред;
2. фактурата е издадена от нерегистрирано лице по Закона за данък върху добавената стойност;
3. стоките или услугите са на стойност под 50 лв. по една фактура (с изключение на услугите, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 6 и чл. 3, ал. 2, т. 4).
От посоченото в запитването е видно, че се касае за възстановяване на данък върху добавената стойност, на основание чл. 3, ал. 2, т. 4 от Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г., в случаите, когато ползваните телефонни услуги, електроенергия, топлинна енергия и вода са във връзка с отдаден под наем недвижим имот. В тази връзка, следва да се има предвид следното:
При условие, че наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице, следва да се има предвид следното:
Като правило отдаването под наем на сграда или част от нея, извършена от данъчно задължено по ЗДДС лице и е с място на изпълнение на територията на страната е облагаема доставка на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Изключение е регламентирано с чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който освободена доставка е отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Съгласно ал. 7 на същия член, в тези случаи, доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Когато отдаването под наем на сграда или част от нея е подчинено на общия режим- облагаема доставка, следва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. На основание ал. 3, т. 3 от същия законов текст, данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Съгласно чл. 232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Разходите за телефонни услуги, електроенергия, топлинна енергия и вода са суми, дължими от наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на сграда или част от нея, т. е. това са разходи от името на доставчика (наемодателя) за сметка на получателя (наемателя), поради което същите не попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС. С тези разходи следва да се увеличи данъчната основа на доставката по отдаване под наем, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Дължимите от наемателя на наемодателя разходи следва да бъдат документирани, чрез включването на същите във фактурите за наемното правоотношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитни известия към фактурите, с които е документирана услугата за отдаване под наем на сградата или част от неяза съответния наемен период. Независимо, че сумите, за които се извършва префактурирането, не са предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, включвайки се в данъчната основа на доставката по отдаването под наем по силата на законовото изискване, следва да се приемат като неразделна част от същата и се подчиняват на нейния данъчен режим.
Следователно, в случаите, когато доставчикът на услугата по отдаване под наем е лице, което е регистрирано по ЗДДС и е избрало доставката да е облагаема, върху определената данъчна основа на доставката, включваща префактурираните разходи, се начислява данък върху добавената стойност. В тези случаи, при наличие изискванията на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г., по отношение на лицата, вида на закупените и ползвани от тях стоки и услуги, както и по отношение на необходимите документи (чл. 5 от Наредбата) ще е налице право на възстановяване на начисления за ползваните телефонни услуги, електроенергия, топлинна енергия и вода данък върху добавената стойност.
В случаите, когато отдаването под наем на недвижимия имот е подчинено на режима на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС и е отчетено като освободена доставка, върху наемната цена (включително, върху направените разходи) данък върху добавената стойност не следва да се начислява. В тези случаи няма да е налице право на възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г.
При условие, че наемодателят не е регистрирано по ЗДДС лице, следва да се има предвид следното:
Видно от цитираните разпоредби, право на възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на Наредба Н-14 от 27. 09. 2006 г., имат лицата по чл. 2 за закупени и ползвани от тях стоки и услуги, посочени в чл. 3 от същата наредба.
Според регламентираното с чл. 5 от Наредбата, данъкът не се възстановява,когато данъкът по фактурата не е посочен на отделен ред или фактурата е издадена от нерегистрирано лице по ЗДДС.
Ако доставчикът на стоките или услугите е документирал доставките с фактура, по която получател (наемодателят) е нерегистрирано по ЗДДС лице, безспорно е недопустимо същият да префактурира разходите на реалните получатели, като при това начислява ДДС, тъй като съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС само регистрирани лица имат право да начисляват ДДС. В тези случаи обаче, е допустимо, когато лицето по чл. 2 от Наредбата, притежава доказателства (договор за наем), че е реалният потребител на стоката или услугата, да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по издадената фактура от доставчика по доставката на телефонни услуги, електроенергия, топлинна енергия и вода към неговия наемодател, независимо, че не е посочен като получател в същата, както изрично се е произнесъл СЕС по дело С-25/03.В този случай обаче, лицето следва да разполага с фактурите за потребените услуги в оригинал.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/БОЙКО АТАНАСОВ/