Изх. № М-70-00-50
Дата: 28.05.2021 год.
Наредба № Н-9, чл. 13 – чл. 16
ОТНОСНО: възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължено лице, установено в страната и регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на други държави членки на Европейския съюз
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № М-70-00-50/25.03.2021 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, както и по реда на ЗДДС считано от 19.02.2008 г., е извършвало транспортна дейност в рамките на Европейския съюз. През периода м. октомври 2020 г. – м. декември 2020 г. във връзка с осъществяването на дейността е закупувало гориво и е заплащало винетни и пътни такси с начислен данък върху добавената стойност. На 20.12.2020 г. лицето е починало.
Правоприемник на лицето е едноличният търговец на сина на починалото лице. В запитването е посочено, че правоприемството е настъпило в следствие осъществяването на два юридически факта – договор за прехвърляне на търговско предприятие чрез дарение по реда на Търговския закон (ТЗ) и наследяване по реда на Закона за наследството (ЗН).
На 03.02.2021 г. предприятието на правоприемника на починалото лице е прехвърлено на търговско дружество, чийто собственик на капитала е наследникът на починалото лице.
По реда на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9) са подадени два броя искания за възстановяване на платения през периода м. октомври 2020 г. – м. декември 2020 г. данък върху добавената стойност. В отговор на исканията са получени 2 бр. протоколи за отказ за приемане на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, в които е отразено, че лицето не е било регистрирано по ЗДДС за посочения период и липсват декларации по ЗДДС.
Съгласно посоченото в запитването исканията са подадени съответно от името на едноличния търговец на праводателя и на едноличния търговец на правоприемника. В протоколите като данъчно задължено лице е посочен едноличният търговец на правоприемника.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
По какъв ред правоприемникът на едноличния търговец на починалото лице може да подаде искане за възстановяване на платения данък върху добавената стойност за закупените от него стоки и получени услуги на територията на други държави членки на Европейския съюз?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, се извършва по реда, регламентиран в Наредба № Н-9. По-конкретно разпоредбите на чл. 13 – чл. 16 от Наредба № Н-9 регламентират условията и реда за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка на Европейския съюз.
Съгласно чл. 13 от Наредба № Н-9 данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване. Редът за упражняване на правото е регламентиран в чл. 14 от Наредба № Н-9. Съгласно тази разпоредба правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 13 от същата наредба чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган за възстановяването в държавата членка по възстановяване, посредством електронна услуга в портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите чрез въвеждане на данните за искането или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1 към наредбата.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права (в това число имуществени), задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице. Приживе то може да бъде прехвърлено чрез договор по реда на ТЗ, а след неговата смърт се наследява по общите правила на ЗН.
Правоприемникът на предприятието на едноличния търговец на починалото лице може да подаде искане за възстановяване на данъка върху добавената стойност, начислен за закупените от праводателя стоки и получени услуги на територията на други държави членки, по реда, предвиден за праводателя – едноличния търговец на починалото лице.
Следва да се има предвид, че в случаите на правоприемство преди да подаде искането за възстановяване правоприемникът следва да се обръща за съдействие към Информационния център на Национална агенция за приходите с цел удостоверяване на правоприемството и получаване на разрешение за подаване на искането за възстановяване чрез електронната услуга в портала за електронни услуги на Националната агенция за приходите.
Преценката относно наличието на основание за възстановяване и размерът на подлежащата на възстановяване сума е предоставена на компетентните органи от възстановяващата държава членка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/