ЗЗО: чл.40, ал. 3, т. 9; чл.40, ал. 5, т.1; чл. 109, ал. 1, 2 3 и 4;
ОТНОСНО: Възстановяване на здравноосигурителни права
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” с вх.№ ………… от 03.05.2016 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вашите родители са инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, нуждаещи се постоянно от чужда помощ, а брат Ви е инвалид – втора група. В момента сте с прекъснати здравноосигурителни права. Интересувате се, дали е възможно предвид гореописаните причини да ползвате облекчение (да не заплащате здравни осигуровки) за да възстановите правата си?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 9 (предишна т. 8 – ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм. в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) за сметка на държавния бюджет се осигуряват, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1, родителите, осиновителите, съпрузите или един от родителите на майката или бащата, които полагат грижи за лице с увреждане със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
От цитираната норма е видно, че за да възникне основание за здравно осигуряване на едно лице, по реда на чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО за сметка на държавния бюджет, определящо е да са изпълнени кумулативно следните условия:
?Лицето да не е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО;
?Да е родител, осиновител, съпруг или един от родителите на майката или бащата, полагащ грижа за инвалид със загубена работоспособност над 90 на сто;
?Инвалидът (дете, внуче или съпруг), за когото се полагат грижи, да се нуждае постоянно от чужда помощ.
Сред изброените условия, законодателят е визирал само родител, осиновител, съпруг или един от родителите на майката или бащата, полагащ грижа за инвалид със загубена работоспособност над 90 на сто.
Във връзка с казаното по-горе и изложеното в писмото Ви, Вие нямате качество на родител, осиновител, съпруг или един от родителите на майката или бащата (баба и дядо), поради което не можете да бъдете осигурен за сметка на държавния бюджет по реда на чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО.
Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО (въз основа на упражнявана трудова дейност, отпусната пенсия и др. или са осигурени за сметка на държавния бюджет) дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО).
В допълнение посочваме, че според нормата на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. В сила от 28.12.2015 г. здравноосигурителните права на тези лицата се възстановяват, при условие че лицето заплати всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца (чл. 109, ал. 2 от ЗЗО).
Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 на чл. 109 от ЗЗО се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват (чл. 109, ал. 3 от ЗЗО).
Хипотезите на чл. 109, ал. 1-3 от ЗЗО са неприложими за лица, за които задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е на работодателя или на друго лице (чл. 109, ал. 4 от ЗЗО).
‘