ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 40, ал. 5;
ДОПК – чл. 128, ал. 1
ОТНОСНО: Възстановяване на здравноосигурителни вноски, внесени на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. от 11.04.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, на 05.03.2013 г. лицето Д.А.К., ЕГН ………… е подало искане за прихващане или възстановяване на сумата от 151,20 лв., представляваща здравноосигурителни вноски за периодите юли – ноември 2011 г. и юли – ноември 2012 г., внесени на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Към искането е приложен документ S041 (Отговор на искане на информация за осигурителни периоди – вид на осигурителния риск: болест и майчинство) за осигурителните периоди от 15.06.2011 г. до 30.11.2011 г. и от 15.06.2012 г. до 02.11.2012 г. Посочените периоди са въведени в Допълнителния регистър на здравноосигурените лица.
В хода на проверката е поискана информация от РЗОК за това, дали лицето е ползвало медицинска помощ, заплатена от НЗОК, през 2011 г. и 2012 г. Във връзка с направеното запитване е получен отговор от РЗОК, че има данни за извършени прегледи на лицето на датите: 29.04.2011 г. и 16.05.2011 г.
Предвид изложеното, задавате следните въпроси:
1.Следва ли да се възстановят внесените от лицето здравноосигурителни вноски за периодите от 15.06.2011 г. до 30.11.2011 г. и от 15.06.2012 г. до 02.11.2012 г., през които то не е подлежало на задължително осигуряване в НЗОК?
2.В случаите, когато лицето е ползвало медицинска помощ, следва ли да се откаже възстановяване на заплатените вноски за здравно осигуряване и на какво основание?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, Ви уведомяваме за следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО).
В §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието “Правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
Предвид гореизложеното, ако през периода на трудова заетост в другата държава-членка спрямо лицето е приложимо законодателството на тази държава, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.
За да удостовери факта, че попада в обхвата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, лицето следва да представи пред Националната агенция за приходите формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в съответната държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа, ще бъде коригиран здравноосигурителният му статус.
Когато за лицето не е приложимо законодателството на друга държава–членка съгласно координационните регламенти, то попада в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и дължи здравноосигурителни вноски, определени по реда на този закон.
От приложения към запитването документ S041 (Отговор на искане на информация за осигурителни периоди – вид на осигурителния риск: болест и майчинство) е видно, че същият е издаден на основание чл. 6 от Регламент 883/2004 и чл. 12(1) от Регламент 987/2009 от компетентна институция на държава-членка (HM REVENUE & CUSTOMS, UK). Формулярът съдържа данни за конкретни осигурителни периоди (от 15.06.2011 г. до 30.11.2011 г. и от 15.06.2012 г. до 02.11.2012 г.), през които лицето е подлежало на задължително осигуряване за болест и майчинство като наето лице съгласно законодателството на Обединеното кралство. В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО за посочените в документа периоди то е освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по българското законодателство.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Безспорно, заплатените здравноосигурителни вноски за периодите от 15.06.2011 г. до 30.11.2011 г. и от 15.06.2012 г. до 02.11.2012 г. не се дължат от лицето, тъй като за това време съгласно координационните разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 то е било субект на осигурителното законодателство на друга държава-членка на ЕС. Поради това, преведените за тези периоди здравноосигурителни вноски се явяват неоснователно внесени и подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128-129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
По отношение на информацията за ползвана от лицето медицинска помощ на 29.04.2011 г. и на 16.05.2011 г., заплатена от НЗОК, следва да се отбележи, че според чл. 109, ал. 1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. След въвеждане на периодите от 15.06.2011 г. до 30.11.2011 г. и от 15.06.2012 г. до 02.11.2012 г., посочени в приложения формуляр S041 и прихващане/възстановяване на здравноосигурителните вноски, отнасящи се за същите периоди, здравноосигурителните права на лицето не се прекъсват, но за въпросните периоди с оглед здравноосигурителните му права като осигурено лице то се смята за включено в система на здравно осигуряване в друга държава, за чиято сметка може да ползва здравна помощ в България.
В случаите като този, когато след въвеждане на оправдателни документи от типа „Документи, удостоверяващи принадлежността на лицето към система на здравно осигуряване в страна извън България”, бъде извършено прихващане или възстановяване на заплатени по българското законодателство здравноосигурителни вноски, след като вече е предоставена здравна помощ, заплатена от НЗОК, считаме за целесъобразно да се уведомява РЗОК за възникналите обстоятелства, свързани с промяната в статута на лицето като здравноосигурено за съответните периоди, с оглед възстановяване на изразходваните средства от компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство то е било подчинено. В конкретния случай това не е необходимо, тъй като получената от същотобезплатна медицинска помощ е в качеството му на здравноосигурено лице по смисъла на Закона за здравното осигуряване.
‘