1_201/25.06.2009 г.
чл.40а,ал.3 и чл. 33, ал. 2 от ЗЗО
чл. 128 и 129 от ДОПК
Във връзка с Ваше запитванезаведено с вх.№ ………… в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр……….. относно възстановяване на здравноосигурителни вноски внесени по реда на чл.40а,ал.3 от ЗЗО, изразяваме следното становище:
Здравното осигуряване в Република България, гарантирано от държавата, се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства. Съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
В закона са предвидени изключения и по специално разпоредбите на чл. 40а, ал. 1, в сила от 21.12.2004 г.: „Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.“. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските. До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.
От 01.01.2007 г. с присъединяването на Република България към ЕС, страната ни прилага регламентите за координиране на схеми за социална сигурност (Регламент (ЕИО) 1408/71 и 574/72). Разпоредбите на Дял II от Регламент 1408/71 целят да се избегнат случаи, когато дадено лице не е обхванато от законодателството на нито една държава-членка или когато едновременно е обхванато от законодателството на две или повече държави-членки. В чл. 13, ал. 1 от регламента е изведено като основно правило, че едно лице може да се подчинява на законодателството само на една държава-членка. В тази връзка са направени допълнения в Закона за здравното осигуряване. Съгласно новата алинея 2 към чл. 33 от закона, в
сила от 01.01.2007 г., не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. За коригиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са били осигурени по схема за социална сигурност в друга държава-членка е необходимо същите да представят Е-формуляр, от което да са видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент 1408/71.
Оттук се налага извода, че българският гражданин, който преди влизането в сила на прякото действие на Регламент 1408/71 се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване, след 01.01.2007 г. ако подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка не е задължително осигурен в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от закона. В тези случаи задължениятана лицата се уреждатсъгласно приложимото право, а когатозапочнеда се прилага българското законодателствои при невнесени здравноосигурителни вноски , те възстановяватправата си по общия ред, предвиден в чл. 109 от ЗЗО.Предвид това, считаме че след 01.01.2007 г., разпоредбите на чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване, не намират приложение спрямо това лице, както по отношение възможността да не заплаща здравноосигурителни вноски така и при възстановяване на зравноосигурителни права.
При представяне на съответните оправдателни документи за периодите по чл.33, ал. 2 от закона, здравноосигурителният статус на лицето следва да бъде коригиран
На възстановяване подлежат недължимо платени или събрани от лицата суми за данъци, задължителни осигурителни вноски и други изчерпателно посочени в чл. 128 от ДОПК суми. Следователно, за да възникне основание за прихващане и/или възстановяване следва да се установи дали сумите са неоснователно внесени.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органа по приходите, в рамките на правомощията му, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
В случая от описаната фактическа обстановка в запитването, лицето е внесло на 08.01.2009 г. еднократна сума в размер на ……лв на основание чл.40а,ал.3 от ЗЗО. Лицето е представило формуляр Е 104 от койтоса видни периодите на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на Регламент 1408/71. Ако за същото са изпълнени условията на горепосочените разпоредби суматаподлежи на възстановяване по редана ДОПК.
‘