възстановяване на здравноосигурителния статус на български граждани пребивавали в чужбина

1317/ 13.09.2011 г.
ЗЗО-§19и;чл.40а
Регламент/ЕО/ № 883/2004-чл.16/2/
ОТНОСНО: възстановяване на здравноосигурителния статус на български граждани пребивавали в чужбина
От 01.05.1998 г. до 10.07.2010 г. сте живели и работили в Гърция. От от м.ХІ 2008 г. Ви е отпусната лична пенсия за старост от тази държава, а от м.ХІІ. 2010 г. сте пенсионер и по българското законодателство със здравна вноска за сметка на републиканския бюджет по чл.40, ал.1, т.4 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/. Съгласно протоколсте освободена от внасяне на здравноосигурителни вноскиза периода от 01.01.2000 г. до 14.06.2003 г. и от 13.08.2003 г. до 24.12.2004 г. на основание § 19в от ЗЗО. За м.юли 2003 г. здравноосигурителната вноската е внесена на основание чл.40, ал.4 от ЗЗО/в редакцията за 2003г./. На 12.09.2005 г. сте подали заявление за напускане на страната по чл.40а от ЗЗО, съответно на 10.07.2010 е подадено заявление за завръщане в страната. За периода от м.януари до до м.септември 2005 г. са внесени здравноосигурителните вноски по чл.40, ал.4 от ЗЗО/редакцията за 2005г./. Във връзка с приемането на § 19и от ПЗР на ЗЗО/ДВ,бр.37 от 2008 г./, подадена деклараци по §19и, ал.2 от ПЗР на ЗЗО, и направена справка от НЗОК сте освободена от внасяне на задължителни здравноосигурителни вноски за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.2007 г.
Въввръзка с изложеното, поставяте следните въпроси:
1. Защо след като сте осводена от внасяне на здравноосигурителни вноски за периода от 01.07.1999 г. до 31.12.2007 г. на основание § 19и от ПЗР на ЗЗО, внесените от Вас здравноосигурителни вноски за периода от 01.07.2003 г. до 31.07.2003 г. и от 01.01.2005 г. до 30.09.2005 г. не могат да Ви бъдат възстановени, съгласно т.5 от протокола ?
2. Защо дължите здравноосигурителни вноски за периода от м.януари до м.ноември 2010 г., след като от 28.01.2010 г. до 10.07.2010 г. сте пребивавали извън страната ?
С оглед изложената фактическа обстановка и нормативната база, свързана със здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
1.Съгласно разпоредбата на § 19и, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО/нова, ДВ,бр.37 от 2008 г./, българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
До 31.12.2009 г. с ал.4 на същия параграф/§ 19 от ПЗР на ЗЗО/ беше предвидена възможност сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2007 г., за времето, през което са били в чужбина, да бъдат възстановени. Възстановяването се извършвашепо ред, определен с инструкция/ Инструкция № 5 от 7 май 2008 г./, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.
От 01 януари 2010 г разпоредбата на § 19и от ПЗР на ЗЗО е изменена/ ДВ, бр. 101 от 2009 г.), като отпада възможността за възстановяване на сумите за платени лични здравноосигурителни вноски на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2007 г., за времето, през което са били в чужбина.
С инструкция на изпълнителния директор на НАП от 07.01.2010 г., считано от 01 януари 2010 г. се отменя Инструкция № 5 от 7 май 2008 г. за прилагане на § 19и от ПЗР на ЗЗО.
Поради гореизложеното, по подадените след 31.12.2009 г. искания за възстановяване на суми за платени лични здравноосигурителни вноски на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2007 г., здравноосигурителните вноски не следва да се възстановяват поради липса на законово основание за възстановяването им/ §19, ал.4 от ПЗР на ЗЗО-отменен/.
2. В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, включително и на тези с двойно гражданство, които пребивават за по-дълъг период в чужбина. Дадена е възможност на тези лица при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски – от датата на напускане на страната.
Съгласно чл. 40а, ал.1, българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Условия за освобождаване са:
?лицето да е български гражданин, включително лице с двойно гражданство и да има задължение да се осигурява изцяло за своя сметка;
?лицето да е пребивавало в чужбина най-малко 183 дни през една календарна година;
?лицето да дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка за периода, през който е пребивавало в чужбина;
?предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Условията трябва да са изпълнени кумулативно.
Лицата, които се завръщат за кратко време в България, могат да не подават заявление за завръщане в страната в случаите, когато не желаят да възстановят правата си по реда на чл.40а, ал.2 от или ал.3 от ЗЗО.
Съгласно изложеното в запитването, Вие сте подали заявление за напускане на страната по чл.40а от ЗЗО от 12.09.2005 г. и съответно на 10.07.2010 е подадено заявление за завръщане в страната. През 2010 г. сте напуснали страната на 28.01.2010 г. и сте влязли на 10.07.2010 г.
От тази фактическа обстановка, следва, че за 2010 г. Вие сте пребивавали извън странатадо завръщането си на 10.07.2010 г., по малко от 183 дни. Следователно за тази година не се прилага чл.40а от ЗЗО и ако не подлежите на здравно осигуряване на друго основание се дължат ежемесечни здравно осигурителни вноски от началото на годината. Съгласно чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни давнасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация.
От 1 януари 2007 г. – датата на пълноправното членство на България в Европейския съюз се прилагат европейските актове за координиране на схеми за социална сигурност.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО)№1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72).
Целта и предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 са аналогични с тези на Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
На основание чл.33, ал.2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Съгласно чл.16 /2/ от Регламент /ЕО/ № 883, лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което пребивава в друга държава-членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
В заключение, Ви уведомяваме, че ако сте упражнявали трудова дейност на територията на друга държава-членка на ЕС или получавате пенсия съгласно законодателство на друга държава членка и сте осигуряванатам, има възможност спрямо Вас да бъдат приложени разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 883/2004. За целта, например, за да удостоверите факта, че попадате в обхвата на чл.33, ал.2 от ЗЗО пред компетентната ТД на НАП, следва да представите формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност /напр. ЕЗОК, Е104, Е106 или аналогични документи по Регламент /ЕО/ № 883/2004 и др./ или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.

Оценете статията

Вашият коментар