.№5_53-00-265/ 24.06.2009г.
Наредба Н-11
В Дирекция ОУИ-… е постъпило писмено запитване, относно възстановяването на ДДС, начислено на територията на РБългария на юридическо лице регистрирано в Германия. Поставените в запитването въпроси се отнасят до необходимите документи, които следва да представи лицето, както и срокът, в който следва да бъдат представени.
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба по зададените въпроси ви уведомявам следното:
Правна регламентация:
– Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – чл.81, ал.1 ,т.1
– Наредба № Н-11 от 24 август 2006г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността ( в сила от 01.01.2007г.)
Наредбата определя редът и документите за възстановяване на правомерно начисления ДДС на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка на Общността, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на България.
Лица, имащи право на възстановяванена ДДС (условия определящи едно лице като „чуждестранно лице”):
Право да поиска да му бъде възстановен ДДС има всяко данъчно-задължено лице (лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея), за което за периода за който се отнася искането за възстановяване на данъка са изпълнени едновременно следните условия::
1.лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2.лицето не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната съгласно ЗДДС с изключение на доставка на:
– транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл.30 и 31 от ЗДДС;
-стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно чл.82, ал.2 от ЗДДС.
3.лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, където е установено.
Условия, при които възниква правото на възстановяване
1.Лицето има право на възстановяване на начислен данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги и осъществен от него внос, които впоследствие ще се използват за извършвани от лицето облагаеми доставки в страната, където то е установено, при условие, че същите биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. Също така право на данъчен кредит възниква и в случаите, в които закупените стоки и ползваните услуги се използват за извършване на: доставки по международен транспорт на стоки и доставки, свързани с международен транспорт.
2. Лицето има право на частично възстановяванепо отношение на данъка за стоки или услуги, когато в държавата членка където е установено, същото извършва както доставки с право на приспадане наданъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка се определя въз основа на информацията от удостоверението, издадено от държавата членка, където лицето е установено.
3. Размерът на данъка, за който е възникнало правото на възстановяване през календарната година или за остатъка от същатада е не по-малък от 50 лв.
Упражняване на правото на възстановяване и необходими документи
Правото на възстановяване на ДДС възниква, когато подлежащият на възстановяване данък стане изискуем и се упражнява самостоятелноили чрез упълномощен от чуждестранното лице агент, който действа от името и за сметка на лицето. За да бъде упражнено правото на възстановяване на данъка, пред компетентния орган по приходите
( Териториалния директор на ТД на НАП – София град, адрес гр. София -1000, ул. Аксаков” № 21)се представят следните документи:
1.искане за възстановяване на данък върху добавената стойност по образец
( Приложение №1 към цитираната наредба),попълненона български език, като информацията за наименованието и адреса на лицето се попълва и на официалния език на страната, в която лицето е установено. Следва да се има предвид, че не се допуска използването на друг образец на искане за възстановяване.
2.декларация, че са изпълнени условията за определяне на лицето като „чуждестранно лице”
3.оригинално удостоверение по образец, издадено от компетентните данъчни власти от страната, където лицето е установено и легализиран превод на това удостоверение на български език, доказващо, че лицето извършва икономическа дейност, през календарната година, за която е възникнало правото на възстановяване;
4.оригинали на данъчни документи за получени доставки или документи за осъществен внос, за които се иска възстановяване на данък върху добавената стойност;
5.писмено пълномощно за упълномощаване на агент, в случаите когато лицето упражнява правото на възстановяване чрез такъв. Упълномощаването се извършва писмено за всяко искане.
Срок на предявяване
Правото на възстановяване се упражнява най-късно до 30 Юни на годината, следваща годината, в която е възникнало правото на възстановяване на данъка.
Искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 1 календарна година, но не по-малък от 3 месеца. В този случай възстановяване на данък се допуска при условие, че размерът на данъка е равен или надвишава 400 лв. Също така искането за възстановяване може да се отнася за период, по-малък от 3 месеца, ако този период е остатък от календарната година и размерът на данъка е не по-малък от 50 лева.
ДДС се възстановява от компетентния орган по приходите в български левове, по банкова сметка, посочена в искането за възстановяване, в срок до 6 месеца от постъпването на искането, като разходите по превода на възстановения данък са за сметка на чуждестранното лице.
Необходимите документи, както и информация относно условията на които следва да отговарят лицата, за да се регистрират като агенти по възстановяване можете да намерите на интернет адреса на Националната агенция за приходите:nap.bg .
‘