вида на предоставяните за съответната категория на туристическия обект услуги, регламентирани с Наредбата, за целите на ЗДДС се счита, че е налице услуга по настаняване в хотели и други подобни заведе

Изх. № 53-04-581
15.09. 2015 г. ДО
чл. 66, ал. 2 от ЗДДС
§ 1, т. 45 от ДР на ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
“У..“ ЕАД е юридическо лице с едноличен собственик на капитала Р България, представлявана от министъра на образованието и науката. Дружеството е с предмет на дейност стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност, представителство и посредничество, спорт, хотелиерство и ресторантьорство, туристически, рекламни и други услуги, организиране и провеждане на детски и у.., конгреси, конференции, семинари, обучения и други прояви, както и други дейности и услуги, незабранени със закон.
Дружеството притежава собствени почивни бази както и регистрация за извършване на туроператорска и агентска дейност.
Във връзка с осъществяване на посочените дейности дружеството осигурява почивка на български ученици, студенти и свободно почиващи граждани в почивните бази, собственост на дружеството като калкулира цена за нощуване и цена за храна на почиващите с прилагане на 20 % данъчна ставка по ЗДДС. Цената на услугата се предлага и като пълен пакет – нощувка с храна.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Може ли дружеството да приложи данъчна ставка 9% по ЗДДС за предлагането на организирани групови нощувки при настаняване в собствените си почивни бази?
2.Може ли дружеството да приложи данъчна ставка 9% по при издаване на фактура за горните доставки от туроператорско бюро?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.
Относно понятието „настаняване“, § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС препраща към определението за „основни туристически услуги“ съгласно т. 12 на § 1 от ДР на Закона за туризма (ЗТ). В обхвата на услугата се включват нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице услуга по настаняване за целите на прилагане на намалената ставка е необходимо във всички случаи да е предоставена нощувка, т.е. доставката по настаняване може да включва следните услуги:
– нощувка;
– нощувка и хранене;
– нощувка и транспортни услуги;
– нощувка, хранене и транспортни услуги.
Следователно от гледна точка на ЗДДС в доставката настаняване е налице основен задължителен елемент нощувка. Не е допустимо прилагане на намалена ставка, когато в доставката настаняване не присъства нощувка или същата е само съпътстваща доставка към други услуги, включително хранене или транспорт.
Предвид т. 37 на § 1 от ДР на ЗДДС „хотелиер“ е понятие, по смисъла на ЗТ.
В § 1, т. 2 и 3 от Закона за туризма е посочено, че „хотелиер“ е лице, което извършва хотелиерство, а „хотелиерство“ е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи.
Доставчик на услуги по настаняване в туристически обекти (хотел или подобно заведение) прилага намалената ставка за данъка както когато заведението, в което се извършва услугата по настаняване е негова собственост, така и когато същото е наето от него или най-общо казано хотелиерът го експлоатира на свой риск, без значение от правното основание.
За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по ЗТ – чл. 119 и следващите. Съгласно чл. 133 от ЗТ категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала.
Предвид горецитираните разпоредби, в случаите, когато предоставянето на ползването на категоризирани по реда на ЗТ места за настаняване се извършва съобразно изискванията относно вида на предоставяните за съответната категория на туристическия обект услуги, регламентирани с Наредбата, за целите на ЗДДС се счита, че е налице услуга по настаняване в хотели и други подобни заведения – мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове или санаториални комплекси. За тази доставка на услуга е налице облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС с приложима данъчна ставка 9 на сто на основание чл. 66, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, ако “У..“ ЕАД предоставя услугата „настаняване“ в качеството си на хотелиер, при спазване на посочените по-горе условия, то може да приложи данъчна ставка по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС 9%.
По втори въпрос
В случай, че доставката по настаняване се предостави от туроператор и се документира от него следва да се има предвид, че ако получател на общата туристическа услуга е физическо лице – турист (местно или чуждестранно) данъчното третиране се извършва съобразно разпоредбите по глава Шестнадесета от закона. Предвид това, ако туроператора не предоставя настаняването в качеството си на хотелиер, съобразно изложените по-горе предпоставки, не следва да прилага данъчна ставка 9%.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар