вида на предоставяните за съответната категория на туристическия обект услуги, регламентирани с Наредбата, за целите на ЗДДС се счита, че е налице услуга по настаняване в хотели и други подобни заведе

Изх. № 53-04-581
15.09. 2015 г. ДО
чл. 66, ал. 2 от ЗДДС
§ 1, т. 45 от ДР на ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
“У..“ ЕАД е юридическо лице с едноличен собственик на капитала Р България, представлявана от министъра на образованието и науката. Дружеството е с предмет на дейност стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност, представителство и посредничество, спорт, хотелиерство и ресторантьорство, туристически, рекламни и други услуги, организиране и провеждане на детски и у.., конгреси, конференции, семинари, обучения и други прояви, както и други дейности и услуги, незабранени със закон.
Дружеството притежава собствени почивни бази както и регистрация за извършване на туроператорска и агентска дейност.
Във връзка с осъществяване на посочените дейности дружеството осигурява почивка на български ученици, студенти и свободно почиващи граждани в почивните бази, собственост на дружеството като калкулира цена за нощуване и цена за храна на почиващите с прилагане на 20 % данъчна ставка по ЗДДС. Цената на услугата се предлага и като пълен пакет – нощувка с храна.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Може ли дружеството да приложи данъчна ставка 9% по ЗДДС за предлагането на организирани групови нощувки при настаняване в собствените си почивни бази?
2.Може ли дружеството да приложи данъчна ставка 9% по при издаване на фактура за горните доставки от туроператорско бюро?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗДДС данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.
Относно понятието „настаняване“, § 1, т. 45 от ДР на ЗДДС препраща към определението за „основни туристически услуги“ съгласно т. 12 на § 1 от ДР на Закона за туризма (ЗТ). В обхвата на услугата се включват нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице услуга по настаняване за целите на прилагане на намалената ставка е необходимо във всички случаи да е предоставена нощувка, т.е. доставката по настаняване може да включва следните услуги:
– нощувка;
– нощувка и хранене;
– нощувка и транспортни услуги;
– нощувка, хранене и транспортни услуги.
Следователно от гледна точка на ЗДДС в доставката настаняване е налице основен задължителен елемент нощувка. Не е допустимо прилагане на намалена ставка, когато в доставката настаняване не присъства нощувка или същата е само съпътстваща доставка към други услуги, включително хранене или транспорт.
Предвид т. 37 на § 1 от ДР на ЗДДС „хотелиер“ е понятие, по смисъла на ЗТ.
В § 1, т. 2 и 3 от Закона за туризма е посочено, че „хотелиер“ е лице, което извършва хотелиерство, а „хотелиерство“ е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи.
Доставчик на услуги по настаняване в туристически обекти (хотел или подобно заведение) прилага намалената ставка за данъка както когато заведението, в което се извършва услугата по настаняване е негова собственост, така и когато същото е наето от него или най-общо казано хотелиерът го експлоатира на свой риск, без значение от правното основание.
За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по ЗТ – чл. 119 и следващите. Съгласно чл. 133 от ЗТ категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала.
Предвид горецитираните разпоредби, в случаите, когато предоставянето на ползването на категоризирани по реда на ЗТ места за настаняване се извършва съобразно изискванията относно вида на предоставяните за съответната категория на туристическия обект услуги, регламентирани с Наредбата, за целите на ЗДДС се счита, че е налице услуга по настаняване в хотели и други подобни заведения – мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове или санаториални комплекси. За тази доставка на услуга е налице облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС с приложима данъчна ставка 9 на сто на основание чл. 66, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, ако “У..“ ЕАД предоставя услугата „настаняване“ в качеството си на хотелиер, при спазване на посочените по-горе условия, то може да приложи данъчна ставка по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС 9%.
По втори въпрос
В случай, че доставката по настаняване се предостави от туроператор и се документира от него следва да се има предвид, че ако получател на общата туристическа услуга е физическо лице – турист (местно или чуждестранно) данъчното третиране се извършва съобразно разпоредбите по глава Шестнадесета от закона. Предвид това, ако туроператора не предоставя настаняването в качеството си на хотелиер, съобразно изложените по-горе предпоставки, не следва да прилага данъчна ставка 9%.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

Облагане на получени субсидии от физическо лице прекратило дейност като земеделски стопанин съгласно нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Относно: Облагане на получени субсидии от физическо лице прекратило дейност като земеделски стопанин съгласно нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

Прилагане на осигурителното законодателство

ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. с вх. № 20-28-81/15.03.2021 г., е

задълженията по раздел III „Корпоративен данък за последния данъчен период“ от глава двадесет и първа от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за търговско дружество в ликвидация, което не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч)

Изх. № 94-П-151Дата: 16.08.2018 год. ЗКПО, чл. 92, ал. 4; ЗКПО, чл. 158. ОТНОСНО: задълженията по раздел III „Корпоративен данък за последния данъчен период“ от

данъчно третиране по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на доходи от пенсия, изплащана от осигурителния институт в Германия

3_2278/05.10.2015г.ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 6;ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 3 Относно: данъчно третиране по реда на Закона за

aabed