внасяне на дължимите данъци и осигуровки и подаване на информация от клон на юридическо лице

1_120/28.07.2014 г.
Чл.4 от КСО
чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ
чл.113, ал.1 от ЗДДС
Относно: внасяне на дължимите данъци и осигуровки и подаване на информация от клон на юридическо лице
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП – гр. ……. с вх.№ ………/ 28.07.2014 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Българско юридическо лица, което не е регистрирано по ЗДДС, ще регистрира клон в друго населено място в България.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Как се осигурява управителя на клона и наетите на трудов договор лица?
2. С кой ЕИК се подава осигурителна и данъчна информация към НАП и по кои банкови сметки се превеждат осигурителните и данъчните задължения на клона?
3. Фактурите, които ще издава клона, трябва ли да започват от номер едно или може да се определи нов диапазон от номерацията на фактурите на самото дружество?
4. Какви са особеностите при счетоводното отчитане на клона?
Предвид поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.17 от Търговския закон всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Клонът няма собствена правосубектност, той е част от предприятието, която е териториално, а понякога и функционално обособена. Същият подлежи на вписване в търговския регистър, но това не води до възникването на нов правен субект.
Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите са регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК компетентната териториална дирекция за местните юридически лица се определя според седалището им, освен ако в закон не е предвидено друго.
По първи въпрос:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване.
Осигуряването на лицата, които полагат труд по трудово правоотношение, се извършва на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО.
С изменението на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, в сила от 01.01.2014 г. (ДВ, бр. 106 от 2013 г.) към кръга на задължително осигурените лица са добавени и управителите на клоновете на търговските дружества и на едноличните търговци.
На основание чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване подлежат на осигуряване управителите и прокуристите на търговски дружества и на едноличните търговци и на техните клонове, членовете на съвета на директорите, на управителни инадзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдицитеи ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества.
Предвид гореизложеното в сила от 01.01.2014 г. физическите лица, които имат сключени договори за възлагане на управлението на клонове на търговски дружества срещу договорено възнаграждение са задължително осигурени по реда начл.4,ал.1, т.7 от КСО.
Лицата по чл.4, ал.1, т.1 и т.7 /наети по трудов договор и договор за управление/ от КСО се осигуряват задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
За целите на осигуряването според разпоредбата на чл.5, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване – осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
По втори въпрос:
Осигурителят/работодателят подава данни по чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване. Редът за подаване на тези данни е уреден с Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
За целите на наредбата по смисъла на параграф 2, т.3 „задължено лице“ е работодател, осигурител, клон, поделение, осигурителна каса, самоосигуряващо се лице, лице по чл.4, ал.9 от КСО и/или лице, което внася осигурителни вноски по реда на чл.9аот КСО.
Вчл. 2 от наредбата е указано, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец № 1 и 6 съгласно приложения № 1 и 4. В декларация обр. №1 се вписва ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението). В декларация обр.№6 се вписват ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели,клонове, поделения или ЕГН.
Предвид цитираните разпоредби е предоставена правна възможност задължителните осигурителни вноски и данните по чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване да се внасят от осигурителите и техните клонове и поделения.
Следва да бъде обърнато внимание, че идентификаторът на осигурителя (клона, поделението), вписан в приложение №1 към Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица трябва да съответства на идификатора в приложение № 4 от същата с оглед спазване изискването за равенството по чл.2, ал.4 от цитираната наредба
Съгласно чл.2 в сила от 04.03.2014г. от Наредба за реда за внасяне и разпределениена задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, Осигурителните вноски, установените задължения и лихви за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд и за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се внасят по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на НАП за събиране на приходите за социалноосигурителните фондове към Националния осигурителен институт (НОИ).
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 / доп. – ДВ, бр. 34 от 2014 г., в сила от 04.03.2014 г./ на цитираната наредба работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица, лицата по чл.4, ал.9 от Кодекса за социално осигуряване и осигурителните каси внасят задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в сметките по чл.2 от същата чрез търговска банка, лицензиран пощенски оператор или поделенията им, като в платежните документи вписват съответно ЕИК по регистър БУЛСТАТ (ЕИК на търговеца), ЕГН (ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП.
Регистрираните с 13-значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца клонове и поделения вписват този ЕИК в платежните документи при внасяне на задължителните осигурителни вноски и вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ по съответната сметка на компетентната ТД на НАП /чл.3, ал.2 от наредбата /.
Относно задълженията по ЗДДФЛ:
Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ, данъкът по чл.65 от закона се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода. В чл.65 от ЗДДФЛ са указани сроковете за внасяне на данъци, когато задължението за удържането им е на съответния платец на дохода. Кръгът от лица, които като платци на доходи са задължени да внасят удържаните от тях данъци съгласно чл.65 от ЗДДФЛ, е изключително широк (работодатели, предприятия, самоосигуряващи се лица). В тази връзка, за целите на идентифицирането на платеца на дохода, е необходимо да се имат предвид следните дефиниции:
1. “Работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице – §1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ.
2. “Предприятия“ са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства, както и осигурителните каси, създадени на основание чл.8 от Кодекса за социално осигуряване – §1, т.33 от ДР на ЗДДФЛ. Съответно в чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството /ЗСЧ/ е посочено, че „предприятия са”: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Следователно, на основание чл.66, ал.1 във връзка с чл.65, ал.11 и 12 ЗДДФЛ, данъкът по чл.42, ал.1 и ал.6 и чл.49, ал.2 и ал.5, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на неговата регистрация.
Законодателят не е дефинирал за целите на закона понятието „място на регистрация“, но за данъчни цели регистрацията е регламентирана в чл.82 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В регистъра се съдържат данни относно единния идентификационен код/ЕИК/определен от Агенцията по вписванията, или ЕИК по БУЛСТАТ. Когато платец на дохода е поделение или клон на местно юридическо лице, същият не подлежи на самостоятелна регистрация по смисъла на ДОПК, поради което следва да внася удържаният от него данък по чл.65 от ЗДДФЛ по сметка на ТД на НАП по регистрация на местното юридическо лице.
Информация за номера на сметките може да намерите на интернет адрес www.nap.bg.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ, работодателите периодично предоставят информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните – Наредба № Н-8 от 2005 г.
Уведомяваме Ви, че в този смисъл са и указанията, дадени от Изпълнителния директор на НАП с изх.№ 91-00-153/22.05.2008г., които са публикувани на интернет страницата на НАП.
По трети въпрос:
В чл.113, ал.1 от ЗДДС е регламентирано, че фактура за извършена доставка на стока или услуга се издава от всяко данъчно задължено лице – доставчик. Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.97а , чл. 99, чл.100, ал.2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури /по аргумент на чл.113, ал.9 от ЗДДС/.
Едно от задължителните изисквания към фактурите е посочено в чл.114, ал.1, т.5 от ЗДДС – „идентификационен номер по чл.94, ал.2 на доставчика“. По силата на чл.78, ал.1 от ППЗДДС бланките на фактурите и известията към тях, съдържащи трайно вписани при отпечатването им реквизити, трябва да бъдат издавани от регистрирани по ЗДДС лица на основание, различно от регистрация по чл.97а,чл. 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 152 от закона.
Съгласно гореизложеното считаме, че нерегистрираните по ЗДДС лица, както и тези регистрирани на основание чл.97а, чл.99, чл.100, ал.2 от същия закон, са длъжни да издават фактури, отговарящи на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС, но без да съдържат трайно вписаните реквизити по чл.78, ал.1 от ППЗДДС и без да посочват данък в тях.
Съгласно чл.78, ал.2 от ППЗДДС номерата на документите по чл.78, ал.1 от ЗДДС са десетразрядни, нарастващи, без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа. Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същи документ носят един и същи номер.
На основание чл.78, ал.3 от ППЗДДС номерацията на документите не зависи и не се нарушава при изтичане на календарната година. При изчерпване на възможните номера лицето, след като писмено уведоми териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, започва номерирането отново от „0000000001”. В ал.4 на същата разпоредба е определено, че ако лицето има поделения или обекти, същите могат да определят диапазон от номера, които да се използват от поделението /обекта/ при издаваните от него документи. Този диапазон следва да се изчерпва постепенно през следващите периоди. При запълването му се определя нов диапазон.
Следва да имате предвид, че лицата съхраняват, използват и отчитат бланките /формулярите по реда, предвиден за съхраняване и отчитане на документи в Закона за счетоводството, съгласно чл.78, ал.7 от ППЗДДС.
По четвърти въпрос:
Съгласно член 19 от Търговския закон клонът на търговеца трябва да води самостоятелни търговски книги без да изготвя баланс. Клонът няма задължение да изготвя отделен финансов отчет. Във връзка сдейността му трябва да се води самостоятелна отчетност до оборотна ведомост и неговите активи, пасиви, приходи и разходи да се отчитат отделно. В края на годината отчетните данни за активите пасивите, приходите и разходите на клона се сводират с данните на самия търговец – собственик на клона, и се изготвя своден годишен финансов отчет, в който са включени и данните на клона на търговеца. Стопанските операции между предприятието собственик и неговия клон /прехвърляне на активи, пасиви, приходи и разходи/ следва да се отчитат по отделна сметка, която периодично се равнява.
Независимо от горепосоченото следва да уточним, че Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията си, възложени от закона, се произнася и действа в пределите на своята компетентност, в този смисъл същата не е компетентна да дава отговори и становища извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство. Предвид това, ако имате конкретни въпроси относно прилагането на счетоводното законодателство, компетентна да се произнесе е дирекция “Данъчна политика” към .

Оценете статията

Вашият коментар