Внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване от самоосигуряващо се лице при прекратяване на пенсията му. Определяне на окончателен размер на осигурителния доход за календарната

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, ал. 4, ал. 6, чл. 6, ал. 6 и ал. 8 и чл. 98;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО:Внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване от самоосигуряващо се лице при прекратяване на пенсията му. Определяне на окончателен размер на осигурителния доход за календарната година, през която е преустановено плащането на пенсията.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Стоматолог на частна медицинска практика, който има отпусната социална пенсия за инвалидност, се осигурява като самоосигуряващо се лице. От 01.04.2008 г. подава декларация, че ще се осигурява само здравно. С ново решение на ТЕЛК от 30.01.2008 г. процентът на загубена работоспособност на лицето е намален от 80 на 70 на сто, поради което РУСО – с разпореждане от 29.08.2008 г., получено от лицето на 21.10.2008 г., отказва да му отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма необходимия осигурителен стаж от 5 години.
Поставени са следните въпроси:
1.Лицето задължено ли е в този случай да внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и от коя дата, ако такива вноски се дължат?
2.Как следва да се извърши годишното изравняване за 2008 г.?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване изразяваме следното становище по зададения казус:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от наредбата).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от КСО, включително от упражняване на свободна професия, и имат отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание. Това право за посочените лица – да се осигуряват или не, когато получават пенсия, възниква от датата на придобиване качеството „пенсионер”, т.е. от датата на отпускане на пенсията.
В случая е налице обратната хипотеза: самоосигуряващо се лице, което е получавало пенсия до определен момент, изгубва качеството си на пенсионер, след като срокът на първоначално отпуснатата му социална пенсия за инвалидност и не му е отпусната нова пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради недостиг на осигурителен стаж. От момента на прекратяването на социалната пенсия лицето вече не е пенсионер, поради което е задължено отново да внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Прекратяването на пенсиите става с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (чл. 98 от КСО). Тъй като в запитването не е посочено кога е преустановено плащането на социалната пенсия съгласно разпореждането на РУСО – Пловдив, не бихме могли да се ангажираме с конкретен отговор на въпроса относно датата, от която следва да бъде възобновено осигуряването. Предвид изложеното, изразеното от нас становище е принципно.
По втори въпрос:
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, в т.ч. лицата, които упражняват свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО).
Окончателен размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда начл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
В разглеждания случай окончателен размер на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд за доходите от упражняване на свободна професия следва да бъде определен само за периода след прекратяването на пенсията – на база облагаемия доход, деклариран в съответното приложение за доходи от друга стопанска дейност на годишната данъчна декларация, таблицата за доходи от упражняване на свободна професия, пропорционално на отработените дни за останалата част от календарната година след прекратяването на пенсията (Таблица 1 към Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към ГДД). Това не се отнася за годишното изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване. Облагаемият доход, получен от упражняването на свободна професия, след като се пренесе от съответното приложение за този вид доходи на ГДД в Таблица 2 се разпределя за всички месеци на годината, т.е. изравняването на здравноосигурителните вноски се извършва за цялата година.

Оценете статията

Вашият коментар