КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 5 и т. 6, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 5;
ЗДДФЛ – чл. 29, ал. 1, чл. 43, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6, чл. 45, ал. 4 и ал. 8, чл. 50 и § 1, т. 29 и т. 30 от ДР
ОТНОСНО:Данъчно облагане и задължително обществено осигуряване при изплащане на възнаграждения на вещи лица
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция ОДОП – ……. от 06.02.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Посочвате, че запитването Ви е по повод възникнали спорове при начисляване и удържане на осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигурените лица при изплащане на възнаграждения на вещите лица в съдилищата от съдебен район на Окръжен съд – ….. и Административен съд – …….. В тази връзка и с оглед уеднаквяване на практиката, задавате следния въпрос:
Как би следвало да се третират според данъчното и осигурителното законодателство възнагражденията на вещите лица, когато:
1.лицата са включени в съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (назначени при условията на чл. 396, ал. 1 от ЗСВ) и;
2.лицата не са включени в списъка на вещите лица, а са определени да се явяват като такива по искане на съда от административния ръководител на предприятието, в което полагат труд по трудов договор (назначени при условията на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ)?
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище по запитването:
Относно задължителното обществено осигуряване при изплащане на възнаграждения на вещи лица:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 80 от 19.10.2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. – ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г.) „вещо лице“ е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Вещото лице извършва експертизи (чл. 395 от ЗСВ). Назначава се от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл. 396, ал. 1 от ЗСВ).
За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд, както и за специализирания наказателен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица (чл. 398, ал. 1 от ЗСВ). Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (чл. 398, ал. 2 от ЗСВ). Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съдебни райони (чл. 398, ал. 3 от ЗСВ). В чл. 396, ал. 2 от ЗСВ е допуснато още едно изключение – посочено е, че при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на “вещо лице” въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за “лица, упражняващи свободна професия”, въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ). Те са длъжни да подадат заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията в 7-дневен срок от започване на дейността (чл. 12, ал. 2 от същия закон).
Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда начл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лица, които упражняват свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл. 11, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, които са родени след 31.12.1959 г., се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитираната разпоредба те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Предвид гореизложеното, експертите към съда и прокуратурата, които упражняват дейността въз основа на предварително вписване в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица, към съответния съдебен район, имат статут на лица, упражняващи свободна професия по регистрация по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. За периодите, през които упражняват трудова дейност те са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица по предвидения в КСО и ЗЗО ред.
В хипотезата на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ обаче, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ и няма регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия, дейността на същото по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Когато лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за работещите без трудово правоотношение лица се разпределят между осигурителите и осигурените лица по реда на чл. 6, ал. 3, т. 1-9 от КСО и се внасят от възложителите на работата, които изплащат възнаграждението (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Поради уреденото в чл. 157, ал. 6 от КСО ичл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителните доходи за социално и здравно осигуряване, задължителните осигурителни вноски за ДЗПО-УФ и за здравно осигуряване за лицата, работещи без трудово правоотношение, се внасят на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, включително упражняващите свободна професия и работещите без трудово правоотношение лица, които имат отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Поради това, че разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО не е пренесена в Закона за здравното осигуряване, тези лица следва да внасят здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и когато са пенсионери.
Във връзка със задължението на осигурителите за внасяне на задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, следва да се има предвид, че бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството без общините, прилагат схема на централизирано разплащане на осигурителните вноски, изразяваща се в поемането на плащанията за осигурителни вноски от централния бюджет за централизирано разплащане и разчитане с Националния осигурителен институт (НОИ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Националната агенция за приходите (НАП). През 2013 г. на основание § 25, ал. 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. начисляването, внасянето и отчитането на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия продължава да се извършва чрез централизирано разплащане и разчитане между централния бюджет, НОИ, НЗОК, НАП и съответните бюджети, сметки и фондове.
Относно данъчното третиране на възнагражденията на вещите лица:
Статутът на вещите лица е уреден в Наредба № 3/30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /Обн. – ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г., с която се отм. Наредба №1/2008 г./ и в глава двадесет и първа от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Съгласно чл. 25 от цитираната Наредба вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства и други необходими разходи. На основание чл. 34, ал.1 от същата възнаграждението и разходите на вещите лица се изплащат от органа, който ги е назначил.
В хипотезата по чл. 396, ал. 2 от ЗСВ, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ, не се е вписало като лице, упражняващо свободна професия в регистър БУЛСТАТ и е лице, определено от административния ръководител, с който е в трудови правоотношения, дейността на това лице по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение.
По смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ „извънтрудови правоотношения” са правоотношенията извън тези по т. 26 (трудовите), т. 28 (упражняване на занаят) и т. 29 (упражняване на свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗДДФЛ за доход, придобит от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, в т.ч. от извънтрудови правоотношения, се дължи авансов данък. Данъкът се дължи върху разликата между облагаемия доход, т.е. придобитият доход, намален с нормативно признатите разходи, и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност – на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейно’