Изх. № М-94-Д-240
Дата:19.07.2017 год.
ЗДДС, чл. 125, ал. 1
ОТНОСНО: задължение за деклариране на банкова сметка при наличие на ДДС за възстановяване по подадена справка декларация съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Вна НАП, с вх. № ………/……… г. е заведено Ваше запитване,в което поставяте следния въпрос:
Защо при условие, че в подадената справка-декларация по ЗДДС изрично се посочва банкова сметка, при ежемесечните проверки по възстановяване на ДДС постоянно се изисква декларация с посочена банкова сметка, по която да бъде преведен данъкът за възстановяване?
Предвид относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище:
Съгласно чл. 128, ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Процедурата за прихващане и възстановяване е уредена в чл. 129 от ДОПК, като ал. 1 на цитираната разпоредба предвижда, че прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно ал. 2 на чл. 129 от ДОПК след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на ревизия илипроверка.
На основание чл. 129, ал. 3от ДОПК актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
Съгласно чл. 129, ал. 4 от ДОПК остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка.
Регистрираните по ЗДДС лица, при наличие на обстоятелства по чл. 92, ал. 1,
т. 4,ал. 3и ал. 4 от същия закон, посочват размера на подлежащия на възстановяване данък в съответнатаклетка на справка-декларацията. С оглед проверка на декларираното основание за възстановяване и събиране на доказателства, необходими за определяне на размера на подлежащите суми за възстановяване във връзка с подадената справка-декларация, може да бъде възложено извършването на проверка или ревизия на основание чл. 129, ал. 2 от ДОПК. Подадената справка-декларация играе ролята на искане по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Действията на органите по приходите при подадено искане за възстановяване по повод основанието за възстановяване и размера на посочения в искането данък са идентични с тези при деклариран ДДС за възстановяване в справка-декларация.
За справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, която регистрираните лица следва да подават съществува утвърден образец – приложение № 13 към Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Действително в този утвърден образец – приложение № 13 към ППЗДДС не е предвидено като задължителен реквизит да се посочва информация за банкова сметка, по която да се възстанови подлежащият на възстановяване данък. Допълнително във връзка с приложението на разпоредбата на
чл. 130 от ДОПК (изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е създадена възможност при подаване на справка-декларация чрез използване на електронни услуги на НАП или в съответната ТД на НАП, в същата да се посочва и банкова сметка.
Независимо че полето за посочване на банкова сметка, по която да се възстанови подлежащият на възстановяване данък в справката-декларация по ЗДДС, не е задължително за попълване, а е само предпоставка за приложение на чл. 130 от ДОПК,считам за неоснователно органите по приходите, допълнително да изискват декларация за банкова сметка, по която да бъде преведен данъкът за възстановяване, предвидпосочена такава в подадена справка-декларация, когато сумата се възстановява въз основа на проверка или по реда на чл. 130 от ДОПК. Когато сумата се възстановява след ревизия, предвид обстоятелството, че между подаването от лицето на искането за възстановяване (в случая справката-декларация с посочен данък за възстановяване) и превеждането на подлежащата на възстановяване сума по посочената от него банкова сметка е изминал по-продължителен период от време, през който може да са настъпили промени, повторното й уточняване считам за допустимо и в интерес на задълженото лице.
ЗАМ.
‘