КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;
ЗДДФЛ – чл. 16, ал. 1 и чл. 26 ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО:Задължение за осигуряване и данъчно облагане на едноличен търговец, възложил управлението на предприятието си на прокурист, който има правоспособност като счетоводител и ще извършва счетоводни услуги в собствената си фирма и на други лица
Фактическа обстановка:
Едноличен търговец, с предмет на дейност – изграждане на отоплителни инсталации, е прехвърлил управлението на търговското си предприятие на прокурист. Търговецът, който има издадено валидно решение от ТЕЛК, иска да работи в собствената си фирма като счетоводител, тъй като здравословното му състояние се е подобрило и притежава необходимата квалификация, като ще извършва счетоводни услуги и на други фирми.
Въпроси:
1.По какъв начин едноличният търговец може да извършва счетоводни услуги в собствената си фирма без да променя договора с прокуриста?
2.Как трябва да се осигурява и какви осигурителни вноски дължи за фондовете на държавното обществено осигуряване и за здравно оосигуряване?
Предвид описаната фактическа обстановка и действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
В отговор на първия въпрос:
На основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. Следователно, законодателят е предвидил правната възможност едно и също физическо лице да получава доходи от различни източници, за които е определил различни правила за формиране на облагаемия доход.
В писмото си пишете, че притежавате правоспособност като счетоводител и възнамерявате да извършвате счетоводни услуги на фирми наред с водене счетоводството на собствената си фирма.
Според търговското право, „едноличен търговец“ е само определена от закона правоспособност на физическото лице, която се добива с факта на регистрация в търговския регистър. Чрез регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо катотърговец. С други думи едноличният търговец по данъчен статут се третира като физическо лице. В тази връзка за водене на счетоводството на собствената си фирма едноличен търговец, Вие не следва и не може да влизате в договорни отношения със себе си, независимо от обстоятелството, че фирмата се управлява от прокурист.
В нормативната уредба не е установена забрана физическо лице, регистрирано като едноличен търговец да сключва така наречените граждански договори в качество различно от търговския предмет на дейност на фирмата си – в конкретния случай извършване от Вас на счетоводни услуги на други фирми. За целите обаче на облагането на доходите на физическите лица, в ЗДДФЛ е заложено правилото, че в случаите, когато физическо лице извършва стопанска дейност като едноличен търговец, придобитите от лицето доходи от всички други търговски /стопански/ по своя вид дейности, извършванипо занятие,в т.ч. и счетоводните услуги нафирми, не би следвало да се облагат по ред, различен от реда, предвиден в глава пета, раздел ІІ от закона – „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец”.
Следователно може да извършвате всички дейности, разрешени по закон, в т.ч. счетоводни услуги на други фирми, като отчитането им става чрез фирмата Ви едноличен търговец и съответно облагането по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ.
В отговор на втория въпрос:
Предвид изложеното по първи въпрос, доколкото Вашите намерения са да упражнявате трудова дейност като едноличен търговец, Вие следва да се осигурявате по предвидения ред за тези лица в чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, независимо от обстоятелството, че имате назначен прокурист.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Те могат да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г.) задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, включително едноличните търговци възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба).
На основание чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, в т.ч. еднолични търговци, са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
‘