Задължение за осигуряване по българското законодателство на гръцки гражданин, упражняващ трудова дейност в България като самоосигуряващо се лице

Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11(3)(а) и чл. 13
Регламент 987/2009 – чл. 16
ОТНОСНО: Задължение за осигуряване по българското законодателство на гръцки гражданин, упражняващ трудова дейност в България като самоосигуряващо се лице
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОДОП” – гр. …. с вх. № ………../24.01.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, Вие имате гръцко гражданство и сте собственик и управител на търговско дружество, регистрирано в България. Нямате адресна регистрация и не пребивавате в страната, но се осигурявате по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Същевременно се осигурявате и като управител на фирма в Гърция, за което имате издаден формуляр Е 104.
Въпросите, които поставяте, са:
Следва ли да се осигурявате и по българското законодателство? Какви документи трябва да представите, за да прекратите осигуряването си в България?
Предвид изложеното, изразяваме следното принципно становище по запитването:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационните правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на държавите-членки на ЕС.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретния случай, представената фактическа обстановка в запитването Ви е недостатъчна, за да се определи законодателството, по което трябва да се осигурявате. Посочили сте, че нямате адресна регистрацияв България и не пребивавате в страната, но не става ясно на територията на коя държава пребивавате – Гърция или друга държава. Не е известно също така, какъв е статутът Ви на осигурено лице в Гърция, т.е. дали според гръцкото законодателство сте заето или самостоятелно заето лице. Относно формуляр Е 104 следва да имате предвид, че това е удостоверение, отнасящо се до сумиране на осигурителни периоди, периоди на трудова активност или периоди на пребиваване, което се издава по прилагане разпоредбите на действащия до 30.04.2010 г. Регламент (ЕИО) № 1408/71, отменен с Регламент (ЕО) № 883/2004, и не е формуляр, с който се удостоверява приложимо законодателство. В тази връзка Ви обръщаме внимание за следните разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, които считаме че са относими във Вашия случай:
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В Дял II от Регламент883/2004 се съдържат правила, регламентиращи ситуациите, при които лицата обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки, в зависимост от това дали са заети или самостоятелно заети. Тези разпоредби представляват изключение от основното правило в регламента за осигуряване „по месторабота” .
При определяне на приложимото законодателство според правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 квалифицирането на лицата като заети или самостоятелно заети се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия упражняват дейността си. За труд, полаган на територията на България, при прилагане на Дял ІІ от Регламент № 883/2004 самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО) се третират като “самостоятелно заети лица”.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл. 13(5) от Регламент 883/2004).
Основно следствие от определяне на приложимото законодателство съгласно координационните разпоредби на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване, която определя приложимото законодателство.
Дефиницията на „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване” е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са определени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:
-продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
-положението на лицето, включително:
-естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
-семейното положение и роднинските връзки на лицето;
-упражняването на неплатена дейност;
-когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
-жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
-държавата–членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
В случай, че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
При възникнала такава ситуация институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Това първоначално определяне е временно. Компетентната институция по пребиваване на лицето уведомява определените институции на всяка държава-членка, в която то извършва дейност за това временно определяне.
Временното определяне на приложимото законодателство става окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите за временното определяне по описания по-горе ред, освен ако:
-законодателството вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие на заинтересованите държави-членки (параграф 4 от чл. 16 на Регламент 987/2009) или ако
-до изтичане на двумесечния срок поне една от заинтересованите институции не е информирала компетентната институцията по пребиваване на лицето, че не приема определянето или има различно становище по въпроса.
При различия в становищата на съответните институции или компетентните органи, те се стремят към постигане на съгласие и се прилага чл. 6 от Регламент 987/2009.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, параграф 5 от Регламент 987/2009 компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно има задължение за информира незабавно съответното лице.
В случаите, когато лице, което упражнява дейност в две или повече държави-членки
не уведоми за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване, разпоредбите на чл. 16 от Регламент 987/2009 се прилагат по нейна инициатива веднага, след като се изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция – чл. 16, параграф 6 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава–членка. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
Удостоверение А1 е стандартен формуляр, абсолютно идентичен като структура, независимо от официалния език, на който се издава. Като се има предвид предназначението на удостоверението и абсолютната му структурна унифицираност, то се приема и разглежда от институциите на държавите–членки на езика, на който е издадено. Удостоверение, надлежно издадено от институцията, която е определена от компетентен орган на съответната държава–членка, има обвързващ ефект за институциите на другите държави–членки, като те са длъжни да признават формуляра до оттеглянето или обявяването му за невалиден.
С оглед гореизложеното, доколкото посочвате, че пребиваването Ви по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 не е на територията на България, на основание чл. 16 от Регламент 987/2009 следва да уведомите компетентната институция по приложимо право в държавата-членка, на чиято територия пребивавате по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004, с цел определяне и удостоверяване на приложимото за Вас законодателство.