3_1042/03.04.2012 г
ЗМДТ, чл. 14, ал.1 и 3
чл. 21, ал. 1
Относно: задължение за подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти от физическо лице, което е получило отказ за пререгистрация като едноличен търговец
Заведено е писмено запитване относно приложение разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Според изложеното в запитването задълженото лице е едноличен търговец с фирма ЕТ „……………”, за която към 31.12.2011 г. е получило отказ за пререгистрация от Агенцията по вписванията. Няма намерение да регистрирате нова фирма. В баланса на едноличния търговец има заведен недвижим имот – УПИ на територията на
гр. …………….
Във връзка с това поставя въпроса следва ли да подаде нова декларация по чл. 14 от ЗМДТ като физическо лице за притежавания от него като едноличен търговец недвижим имот или следва само да се промени партидата му от общинската администрацияот ЕИК на фирмата на ЕГН на физическото лице?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ бр. 117/1997г., посл. изм. ДВ бр. 39/2011г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
По силата на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. На основание ал. 2 от същата разпоредба когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно императивната норма на чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината с подаване на нова декларация в 2-месечен срок от промяната на обстоятелството.
Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. По силата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно същото приложение. По смисъла на §1, т. 17 от ДР на ЗМДТ „отчетна стойност” е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/ преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
Следва да се има предвид, че едноличният търговец (ЕТ) като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. Съгласно
чл. 56 от Търговския закон (ТЗ) като ЕТ може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. С регистрацията на физическото лице като ЕТ не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. Законодателят е отредил систематичното място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена “Търговец – физическо лице“, което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на ЕТ, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл ЕТ и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност.
От друга страна е необходимо да се отбележи, че физическото лице е формирало предприятие в качеството на ЕТ, което е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Наличието на предприятие създава имуществена обособеност, която се различава от останалото притежавано от лицето имущество – лично и в режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид това, че ЕТ не се е пререгистрирал в Агенцията по вписванията и се счита за заличен по смисъла на Търговския закон, имуществото, което е било в патримониума на предприятието, остава собственост на физическото лице.
Предвид горецитираната нормативна уредба с оглед различния начин за определяне на данъка на недвижимия имот, собственост на предприятието на ЕТ и собственост на физическото лице, то е необходимо лицето като собственик на този имот поради това, че няма вече качеството на ЕТ, да подаде декларация по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ в 2-месечен срок от промяната на това обстоятелство.
‘