Изх. № М-94-Р-88
Дата: 12.04.2014 год.
ЗКПО, чл. 2, ал. 1, т. 2;
ЗКПО, чл. 92;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 2.
Относно: задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО от търговско представителство на чуждестранно юридическо лице
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № М-94-Р-88/27.03.2014 г., в което е представена следната фактическа обстановка:
Търговското представителство не осъществява стопанска дейност, не сключва сделки с местни лица, единствено рекламира продукта на територията на България. Има разходи за заплати, гориво и представителни. В качеството си на работодател не е данъчно задължено лице по отношение на данъка върху социалните разходи – не извършва такива разходи в полза на своите служители.
Въпросът, който поставяте, е дали при тези обстоятелства е налице задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Правната регламентация на статута на търговското представителство се съдържа в Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗНИ чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата, а според ал. 2 от същия член представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
Обект на облагане по реда на ЗКПО е печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в страната /чл. 1, т. 3 от ЗКПО/, като на основание чл. 5, ал.1 от същия закон печалбите се облагат с корпоративен данък. Определение за „място на стопанска дейност” е дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО, която разпоредба препраща към § 1, т. 5 от ДР на ДОПК. Според б. ”а” от § 1, т. 5 от ДР на ДОПК „място на стопанска дейност” е определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например търговско представителство, регистрирано в страната.
Следователно при условие, че чуждестранното лице не извършва стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България, то не би попаднало сред данъчно задължените лица по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, чиито печалби подлежат на облагане с корпоративен данък по силата на чл. 5, ал. 1 от същия закон.
Следва да се отбележи, че тъй като съгласно чл. 24 от ЗНИ търговското представителство не е юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност, същото не може да се разглежда самостоятелно, извън чуждестранното лице, което представлява.
С оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗНИ, търговското представителство само по себе си не попада сред данъчно задължените лица по чл. 2 от ЗКПО. Данъчно задължено лицепо реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от същия закон ще бъде чуждестранното юридическо лице, в случай, че осъществява стопанска дейност в страната чрез своето търговско представителство.
Въпросът относно задължението за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО следва да бъде разглеждан в контекста на изложеното по-горе, т.е. задължение за подаване на такава декларация е налице за чуждестранното юридическо лице, в случай, че то осъществявастопанска дейност в страната чрез своето търговско представителство.
При условие, че чуждестранното юридическо лице не осъществява стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност (в случая – чрез търговско си представителство), както и при условие, че не дължи данък върху социалните разходи, то не следва да подава годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘