Изх. № 94-И-1
Дата: 26.01.2010 год.
ДОПК, чл. 38;
ДОПК, чл. 171.
Относно: задължение за съхраняване на документи
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 94-И-1/04.01.2010 г., в което поставяте въпроси относно срока за съхранение на застрахователните полици по сключени застраховки „Гражданска отговорност“. Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от
значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от
задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните
срокове:
1.ведомости за заплати – 50 години;
2.счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
3.документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4.всички останали носители – 5 години.
Според ал. 2 на чл. 38 от ДОПК след изтичането на срока за съхранението им носителите на информация по ал. 1 (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.
В съответствие с цитираните разпоредби изразявам следното становище:
Посочените от Вас документи (застрахователни полици), са документи, необходими за извършване на данъчно-осигурителен контрол, тъй като това са документи, без които не би било възможно извършването на ревизия/проверка от органите на НАП. Следователно, тези документи попадат в обхвата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 171 от ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал.1 публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Регламентацията на основанията за спиране и прекъсване на давността е установена в чл. 172 от ДОПК, а в чл. 171, ал. 2 е определен максималният срок на давността на публичните вземания, който е приложим, ако няма отсрочване или разсрочване по чл. 183- 189 от ДОПК за същото задължение.
Имайки предвид така изложената нормативна база, както и чл. 54 от ЗКПО /отм./, на
основание на който публичното задължение за данък на застрахователните дружества за 2003 г. по чл. 2, ал. 3 от ЗКПО /отм./ е следвало да бъде плащан ежемесечно до 15-о число на следващия месец изразявам становище, че срокът за съхранение на застрахователни полици, сключени през 2003 г., като документи необходими за осъществяване на данъчно-
осигурителния контрол, не е изтекъл към настоящия момент.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘