КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. и ал. 3 и § 1, т. 3 от ДР;
Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11, параграф 1 и параграф 3, буква „а”
ОТНОСНО: Задължение за внасяне на осигурителни вноски на български гражданин, който работи и се осигурява в Германия, и същевременно е управител на търговско дружество, регистрирано в България
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция “ОУИ” – гр. … с вх. № …./10.02.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Според представената фактическа обстановка, Вие сте чуждестранно лице, от 2003 г. живеете и работите в Германия и се осигурявате социално и здравно в тази държава. Собственик и управител сте на немската фирма ……, която има регистрирано дъщерно дружество в България (ЕООД). В качеството Ви на управител на българското ЕООД нямате сключен договор за възлагане управлението на дружеството. Интересувате се, произтича ли за Вас задължение да се осигурявате по българското законодателство от факта, че сте управител на ЕООД, което е собственост на чуждо дружество и което управлявате без договор.
Във връзка с гореизложеното, изразяваме следното становище:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария за свободното движение на хора държавите–членки продължават да прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72 спрямо Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост. Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според координационните разпоредби на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило, включително за случаите на паралелна трудова активност на територията на две или повече държави-членки. В тези случаи при определяне на законодателството, по което ще се внасят осигурителните вноски за съответното лице, са възможни различни хипотези:
– ако лицето обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки;
– ако лицето обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки;
– ако лицето обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави- членки.
За всяка една от посочените хипотези е предвидена отделна разпоредба в Дял ІІ на Регламент (ЕО) № 883/2004, по която се определя приложимото законодателство.
С оглед определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Следователно квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България лицата, които са задължително осигурени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 отКодекса за социално осигуряване (КСО), се третират като заети лица.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса и за която са внесени или дължими осигурителни вноски.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).
Осигуряването за държавното обществено осигуряване (ДОО) възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по КСО и продължава до прекратяването й (основание чл. 10 от кодекса).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
От 01.01.2010 г. с измененията и допълненията на КСО, в случай че възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за ДОО се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството.
В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин. В случай че възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО не се прилага по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения.
От изложеното дотук следва, че за дейността Ви в България Вие можете да бъдете третиран като заето лице за целите на прилагането Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 единствено, ако притежавате качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО, съобразно задължителните условия, въведени с легалната дефиниция и съответстващите разпоредби в кодекса.
Тъй като фактическата обстановка, представена в запитването Ви, не е напълно изяснена, не може да бъде даден конкретен отговор на въпроса кое законодателство е приложимо за Вас, както и дали, ако бъде определено за приложимо българското осигурително законодателство, ще дължите осигурителни вноски за дейността Ви като управител на търговско дружество в страната. Поради това, следва да имате предвид изложеното по-горе становище, което е само принципно. В заключение Ви уведомяваме, че ако извършваните от Вас дейности в Германия и в България (или и в други държави-членки) могат да бъдат определени като “дейност на територията на две или повече държави-членки”, Вие следва да уведомите за това положение компетентната институция на държавата-членка, в която обичайно пребивавате с оглед стартиране на процедура по определяне на приложимото законодателство.
В случай че полагате труда си единствено на територията на Германия, то в съответствие с основното правило на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 Вие сте подчинен на законодателството само на тази държава. Освен това, в тази хипотеза Вие нямате задължението да уведомявате компетентната институция във връзка с приложимото законодателство.