КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 10;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2;
ДОПК – чл. 37, ал. 1, чл. 77, ал. 1 и ал. 2, чл. 110, ал. 1 и ал. 3, чл. 118, чл. 168
ОТНОСНО:Задължение за внасяне на осигурителни вноски от собственик на ЕООД, който не е декларирал, че упражнява трудова дейност в ТД на НАП
Фактическа обстановка:
В РУСО – …. е постъпило заявление-декларация по чл. 5, ал. 10 от КСО от „…….” ЕООД, с ЕИК …, подадено чрез лице, упълномощено от управителя на дружеството и едноличен собственик на капитала, който е гражданин на Великобритания. Собственикът не е подал по съответния ред в компетентната териториална дирекция на НАП декларация за започване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице.
При направената проверка е установено, че дружеството е вписано на 10.09.2009 г. в Търговския регистър, а на 23.02.2011 г. е вписано прекратяването на дейността му. Подадени са годишни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2009 г. и 2010 г. За периода от 01.11.2009 г. до 15.12.2010 г. в „……” ЕООД се е водило на работа по трудово правоотношение едно лице, на което съгласно представената ведомост са начислени и изплатени трудовите възнаграждения, съответно са внесени осигурителните вноски.
Въз основа на представените документи служителите в РУСО – … са достигнали до извода, че е налице упражняване на трудова дейност от управляващия собственик, тъй като няма определен друг управител, който да извършва горепосочените действия от името на дружеството – сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и др.
Във връзка с изложеното, от страна на РУСО-……… е поискано становището на НАП относно задължението на лицето да внася осигурителни вноски по българското законодателство.
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, Ви уведомяваме за следното:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случай на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С Регламент № 883/2004 са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите–членки, докато в Регламент № 987/2009 се съдържат предимно процедурните правила за прилагане на основния регламент.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария за свободното движение на хора държавите–членки продължават да прилагат Регламент № 1408/71 и Регламент № 574/72 спрямо Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария.
Принципът за прилагане законодателството само на една единствена държава е утвърден и в новите регламенти като същевременно са опростени значително правилата за определяне на приложимото законодателство и използваната формулировка. С оглед гарантиране в максимална степен на равното третиране на всички лица, заети на територията на държава-членка, е запазено основното правило за определяне като приложимо на законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице. В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост. Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според координационните разпоредби на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени редица изключения от основното правило, включително за случаите на паралелна трудова активност на територията на две или повече държави-членки. В тези случаи при определяне на законодателството, по което ще се внасят осигурителните вноски за съответното лице, са възможни различни хипотези:
– ако лицето обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки;
– ако лицето обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки;
– ако лицето обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави- членки.
За всяка една от посочените хипотези е предвидена отделна разпоредба в Дял ІІ на Регламент (ЕО) № 883/2004, по която се определя приложимото законодателство.
Квалифицирането на лицата като „заети” или „самостоятелно заети” се извършва съобразно законодателството на държавата-членка, на чиято територия упражняват дейност. За труд, положен на територията на България, „заети” по смисъла на регламент (ЕО) № 883/2004 се считат всички лица, подлежащи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, а „самостоятелно заети” са лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
В процедурите по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, е въведено изискване за предварително информиране на заинтересованите институции. Съгласно тези процедури лице, което упражнява дейности в две или повече държави-членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка по пребиваване. Това първоначално определяне е временно. Редът за определяне на приложимото законодателство в тази хипотеза е регламентиран в чл. 16 от Регламент № 987/2009. В случаите, когато лицето не е подало уведомление до компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава, че упражнява дейност и в друга държава-членка, процедурата по определяне на приложимото законодателство се прилага веднага след като се изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция (чл. 16, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Компетентната институция на държавата-членка, чието закодателство бъде определено за приложимо, издава удостоверение (формуляр А1). Формулярът удостоверява, четрудовоактивното лице е обект на осигурителното законодателство единствено на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо. Това означава, че то ще заплаща всички дължими осигурителни вноски в тази държава съгласно нейното законодателство. В другите държави-членки, на чиято територия също полага труд, лицето е освободено от внасяне на осигурителни вноски, съответно такива вноски не се дължат и от осигурителите на това лице.
До удостоверяване на посоченото обстоятелство, изхождайки от основнотоправило, което определя като приложимо законодателството на държавата по трудова заетост, собственикът на ЕООД, който полага труд на територията на България, подлежи на задължително социално и здравно осигуряване по съответния ред на чл. 4 от КСО и чл. 40 от ЗЗО.
Предвид недостатъчното данни, представени в запитването, не може да бъде определено законодателството на коя държава-членка ще бъде приложимо спрямо английския гражданин, който е собственик на ЕООД в България. С оглед правилното определяне на приложимото законодателство спрямо това лице е необходима още конкретна информация за това, упражнява ли лицето и друга трудова дейност, къде и с какъв статут – на заето или на самостоятелно заето лице. Следва да се посочи и на територията на коя държава-членка „пребивава” лицето по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕИО) 883/2004.
В случая би могло да се предположи, че заинтересована институция по смисъла на чл. 16(6) от Регламент (ЕО) № 987/2009) за определяне на приложимото законодателство за английския гражданин (освен Националната агенция за приходите), е съответната компетентната институция във Великобритания, доколкото лицето е гражданин на тази държава-членка и може да се допусне, че то пребивава и/или упражнява трудова дейност там. В тази връзка, няма пречка Националната агенция за приходите (НАП), която е компетентната институция в България по определяне на приложимото законодателство съгласно Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004, чрез Дирекция „Данъчно-осигурителна методология” прина НАП, да отправи запитване в рамките на админстративното сътрудничество, предвидено с посочения Регламент, до съответната институция във Великобритания или до други чуждестранни институции, стига да бъде безспорно установено, че лицето дължи осигурителни вноски по българското законодателство в качеството му на собственик и управител на ЕООД, регистрирано в България.
Относно задължението на лицето за внасяне на осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО внасят здравнооосигурителните вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително собствениците на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряването. Този общ принцип е изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за същото.
По отношение на лицата, извършващи трудова дейност в качеството им на управители на търговски дружества, трябва да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. Управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в съдебния регистър, дори тогава когато същото не извършва стопанска дейност. За управляващите собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е валидно правилото, че когато е“