ЗЗО – чл. 40, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5
ОТНОСНО:Задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски от български гражданин за времето след прекратяване на осигуряването му в държава-членка на Европейския съюз
Фактическа обстановка:
Според действащите от 01.05.2011 г. нови правила за формиране на здравноосигурителния статус в Софтуера за управление на приходите /СУП/ при оправдаване на периоди със здравно осигуряване на български граждани в друга държава-членка на Европейския съюз съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, когато първият и последният месец от периода, посочен в оправдателния документ, са непълни, системата генерира за тези месеци задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в България.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Дължат ли се и на какво основание здравноосигурителни вноски за периодите, които не обхващат пълен месец на осигуряване в държава-членка на Европейския съюз?
2.За целия месец ли се дължат здравноосигурителни вноски или само за дните, в които лицата не са осигурявани?
3.Може ли да има различна трактовка на „ПЕРИОД” за клиенти с различен статус?
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по запитването:
Здравното осигуряване в Република България, осигурявано и гарантирано от държавата, се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените лица при ползването на набраните средства.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са:
1.всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2.българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
Задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането /чл. 34, ал.1, т. 1 от ЗЗО/.
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, ал. 2 /нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Според определението, дадено в § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО /нова – ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г./ “Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент /ЕИО/ № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз /ЕС/ – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, които се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство /Норвегия, Лихтенщайн и Исландия/ и в Споразумението с Конфедерация Швейцария спрямо тези държави ще продължават да се прилагат Регламент /ЕИО/ № 1408/71 и Регламент /ЕИО/ № 574/72.
В новите регламенти се запазват принципът за прилагане законодателството само на една единствена държава и основното правило за определяне като приложимо на законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице. В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, се предвидени други критерии за приложимост. Вследствие от определяне за приложимо законодателството само на една държава-членка се определят:
?държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки и;
?държавата, в която следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Хипотезите, при които е необходимо да бъде удостоверено приложимото законодателство са:
?Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка, командировано от работодател в друга държава-членка;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава-членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава-членка;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице на територията на две или повече държави-членки;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави-членки;
?Лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и като самостоятелно заето лице в различни държави-членки;
В изброените хипотези издаденият формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и че е освободено от прилагане на законодателство на съответните други държави-членки. Удостоверението, което се издава от компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо, предствалява стандартен формуляр, абсолютно идентичен като структура, независимо от официалния език, на който се издава и се приема и разглежда от институциите на държавите-членки на езика, на който е издадено.
Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство след влизане в сила на новите регламенти – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009 е формуляр А1. В указание Изх. № 20-00-124/29.04.2011 г. на Заместник изпълнителния директор на НАП като документи, удостоверяващи принадлежността на лицата към система на здравно осигуряване извън България са посочени стандартните образци от типа на Е-формулярите /Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108 и Е 121/, образците от новия вид /А1, S1, U1, H 013/, издавани след 01.05.2010 г. по прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, и други оправдателни документи, различни от стандартния тип формуляри.
Съгласно т. 2.2 от указанието лицата с въведен оправдателен документ от този тип се считат за лица, които са включени в система на здравно осигуряване в друга държава, за чиято сметка могат да ползват здравна помощ в България. Ако периодът от документа не обхваща пълен месец, то за този месец лицето се счита за задължено към системата на здравно осигуряване в България, като за тези периоди се изисква наличието на съответни документи, участващи при генерирането на здравноосигурителния статус /ЗОС/. В случай, че няма такива документи, тези месеци се считат като месеци без здравно осигуряване.
Следва да се има предвид, че с цитираното указание се определят базисните правила за формиране на здравноосигурителния статус на лицата в СУП и начина, по който оправдателните документи за коригиране на ЗОС се въвеждат в Допълнителния регистър с документи, доказващи обстоятелства, свързани със здравното осигуряване на лицата. В основата на правилата, по които функционира СУП, е чл. 109 от ЗЗО, който регламентира прекъсването и възстановяването на здравноосигурителните права на лицата. Разпоредбата гласи следното:
Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ /ал. 1/.
Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца /ал. 2/. Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват /ал. 3/.
Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права /ал. 4/.
Алинеи 1 – 3 не се прилагат за лицата по чл. 40а /ал. 5/.
От разпоредбата на чл. 109 от ЗЗО е видно, че здравноосигурителният статус на лицата се формира за период от 36 месеца, през който са допустими до три месеца без здравно осигуряване, докато задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за българските граждани възниква от влизане в сила на ЗЗО и продължава без прекъсване до отпадането му в предвидените от закона случаи. Следователно, не във всеки случай може да бъде постигнато пълно съответствие между задълженията за здравноосигурителни вноски, които се визуализират в СУП при формиране на ЗОС, и дължимите от/за лицата вноски за здравно осигуряване според изискванията на ЗЗО.
В конкретния случай след като осигуряването на лицето в другата държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност е прекратено, поради факта, че за него вече не е приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, то отново попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Задължително осигурените в НЗОК лица следва да се осигуряват здравно по реда на чл. 40 от ЗЗО.
В чл. 40, ал. 1 от ЗЗО са обхванати лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване на основание упражняване на трудова дейност /по чл. 4 и чл. 4а от КСО/ и получаване на доходи – пенсии, обезщетения за безработица, по болест и майчинство и др.
В чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО са изредени други категории лица, които нямат доходи и чиито здравноосигурителни вноски се заплащат от Републиканския бюджет.
Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба те са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1. ”
Осигуряването на лицата по реда на ал. 1, 2, 3 или 5 на чл. 40 от ЗЗО възниква от момента, в който отпадне основанието, на което съответното лице е било освободено от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. В случая за първия и последния месец от периодите в представените формуляри Е 104, които не са пълни, лицето дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, ако не е осигурено на друго основание по ал. 1, 2 или 3 от същия член, само за дните, в които нее било осигурявано в държава-членка на ЕС.
По отношение на третия поставен въпрос в запитването Ви, доколкото се отнася до функционирането на СУП, не можем да се ангажираме с конкретен отговор, тъй като е извън компетентността на отдел „ДОП” при Дирекция „ОУИ” – …