ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б”
ОТНОСНО:Здравноосигурителни вноски за лице в неплатен отпуск, здравноосигурено в Германия като участник в квалификационна програма за преподаватели
Фактическа обстановка:
Работодател внася здравноосигурителни вноски за лице, с което е в трудово правоотношение, за периоди на неплатен отпуск, ползван по желание на лицето на основание чл. 160 от Кодекса на труда. Здравните вноски за периода октомври-декември 2009 г. в размер на 31.20 лв. са внесени със средства на лицето, а за периода януари-март 2010 г. работодателят е превел със свои средства сумата 50.40 лв.
Лицето представя пред работодателя си документи, от които е видно, че е здравноосигурено в Германия съгласно сключена застраховка срещу заболяване и злополука от Службата за педагогически обмен в Германия за времето, през което е участвало в квалификационна програма за преподаватели по немски език. За това време то не подлежи на социално осигуряване, нито дължи данъци, тъй като месечната издръжка, която получава в Германия представлява стипендия, а не заплата.
Въпрос:
Има ли нормативно основание за възстановяване на внесените здравноосигурителни вноски за периода на неплатения отпуск, през който лицето е било осигурявано здравно в друга държава-членка на ЕС?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 40, ал.1, т. 1, буква „б” (доп. – ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
От цитираната разпоредба следва, че за работодателя възниква задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски при ползване от наетите лица на законоустановен неплатен отпуск, без оглед неговата продължителност и дали се зачита за трудов и осигурителен стаж. За прилагане на посочената разпоредба е от значение само, по време на отпуска лицето осигурявано ли е здравно на друго основание или не, което обстоятелство се декларира от същото пред работодателя.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007г., в чл. 33 на ЗЗО е направено допълнение – създадена е нова ал. 2, съгласно която не са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Координационните правила се съдържат в Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност, които се движат на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства в рамките на Общността, Регламент № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71 и заместващите ги Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, в сила от 01.05.2010 г.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лице, което е било или се осигурява по схема за социална сигурност в друга държава-членка, следва да се представи документ в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, удостоверяващ периодите му на здравна осигуреност съгласно правилата за координация на регламентите в областта на социалната сигурност.
От изложената фактическа обстановка в запитването и приложените към него копия на документи се установява, че за процесния период не са налице доказателства за това, че лицето е било осигурявано здравно в Германия или в друга държава-членка в съответствие с координационните правила на изброените по-горе регламенти, както и за внасяни в България здравноосигурителни вноски на някое друго основание по чл. 40 от ЗЗО. При това положение, преведените чрез работодателя вноски за здравно осигуряване за периода, през който лицето е ползвало неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, не подлежат на възстановяване, тъй като са внасяни на законово основание съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, буква «б» от ЗЗО.
‘