задължения на акредитиран представител

Изх. № 9999
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: задължения на акредитиран представител
Уважаема госпожо
По
повод
Ваше
запитване изразявам
следното становище:
Видно от писмо Ви, Вие сте акредитиран представител на чуждестранно юридическо лице.
1. Относно задължения на акредитиран представител по чл.135 от ЗДДС
Съгласно чл. 135,ал.2 и 3от ЗДДСи чл.76 от ППЗДДСакредитираният
представител представлява чуждестранното юридическо лице във връзка с регистрацията му по ЗДДС и по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание този закон, както и носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на юридическото лице. Законът и правилникът не конкретизират видовете задължения на акредитираният представител, но предвид факта, че акредитираният представител представлява чуждестранното лице пред приходната администрация, следва да се счита, че това са всички задължения за данъци, административни санкции, административни задължения за подаване на заявления, справки-декларации и други документи по ЗДДС и ППЗДДС и др.
2. Относно задължения за водене на счетоводна отчетност от чуждестранно лице, регистрирано чрез акредитиран представител.
В глави дванадесета и тринадесета на ЗДДС са разпоредбите, свързани с определени задължения на лицата относно документите и с декларирането и отчитането на задълженията на лицата по този закон. Лицата декларират данъка, като за всеки данъчен период подават справка-декларация на базата на изготвени от тях отчетни регистри.
1
Регистрираните лица водят задължително регистри по чл.124 от закона: дневник за покупките и продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона и правилника.
Съгласно чл.123, ал.1 от ЗДДС е въведено изискване регистрирано по ЗДДС лице да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон. Документацията и отчетността следва да се водят съобразно изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч./, Закона за данък върху добавената стойност и ППЗДДС на основание чл.121, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС. Това означава, че всяко регистрирано по ЗДДС лице следва да води отчетност за извършените от него сделки (доставки) на територията на страната, съобразно разпоредбите на българското данъчно и счетоводно законодателство.
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане липсва разясняване на „подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията по този закон“. Предвид това, както и различните задължения, които могат да възникнат по ЗДДС, считаме, че счетоводната отчетност, която трябва да води лицето, задължително трябва да осигурява информация за закупените и продадени стоки (по видове и количества), в резултат на доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Безспорно, че посоченото по-горе не е изчерпателно, тъй като информацията, която следва да съдържа счетоводната отчетност зависи от вида и характера на извършваните от лицето доставки.
В ЗДДС няма поставено изискване за задължително прилагане на двустранно счетоводно записване, което означава, че от гледна точка на ЗДДС може да бъде прилагано и едностранно счетоводно записване стига чрез него да се осигурява необходимата информация за определяне задълженията на лицето за данък върху добавената стойност.
Доколкото в ЗДДС няма изрични правила, които да указват, че фактурата следва да се издава на български език, то следва да се приложат правилата на Закона за счетоводството /ЗСч./. Съгласно чл.З, ал.1 от ЗСч. първичните счетоводни документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Съгласно ал.2 те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти.
Следователно, Вие сте задължен да спазвате правилата за водене на документация и отчетност, уредени в ЗДДС, ЗСч. и ППЗДДС, включително и изискването за съставянена фактури на български език, посочено в чл. З от ЗСч., освен в случаите на чл.З, ал.2 от ЗСч.
В същия смисъл е и чл.7, ал.4 от ЗСч., който допуска да е налице документална обоснованост и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
//

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *