ДОПК – чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5, букви „б” и „в” и чл. 85;
КСО – чл. 5, ал. 4;
ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 2, т. 8 и чл. 75
ОТНОСНО:Задължения на работодател съгласно българското данъчно и осигурително законодателство при командироване на наети лица в държава-членка на Европейския съюз
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” -…….от 19.01.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
В изпълнение на договор с контрагент в държава-членка на Европейския съюз българско дружество наема работници и ги изпраща да работят на строителен обект в тази държава. Поради това, че фирмата не отговаря на изискванията за издаване на формуляр А1 за командированите работници, българският работодател трябва ги осигурява според законодателството на приемащата държава.
Поставени въпроси:
1.Следва ли дружеството да подава информация за осигуряването на лицата в Националната агенция за приходите?
2.Следва ли да се подава уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключените трудови договори с тези лица?
3.Оформя ли се трудова книжка и зачита ли се трудов стаж на работниците или прослуженото от лицата време се удостоверява с документ, издаден от съответната държава-членка?
4.Изплащат ли се обезщетения по Кодекса на труда и по-специално обезщетение за неползван платен годишен отпуск?
5.С каква ставка е дължимият данък върху доходите на лицата – съгласно българското законодателство или това на държавата-членка?
Във връзка с гореизложеното и с оглед действащите разпоредби по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, данъчното облагане на физическите лица и задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, сред които са: правото на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения”, правото да получат информация за здравно-осигурителния им статус и осигурителния им доход, както и правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс /чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5, букви „б” и „в” от ДОПК/.
От Вашето запитване не се установиха основания за ползване на упоменатите в цитираната разпоредба права за Вас като задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК, тъй като въпросите, които поставяте, засягат друг правен субект. Писмените становища ангажират администрацията на Националната агенция за приходите /чл. 17, ал. 3 от ДОПК/, поради което запитването трябва да бъде отправено от името на задълженото лице и да съдържа неговите идентифициращи данни.
Съгласно чл. 85 от ДОПК регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно /не се изисква нотариална заверка на подписите/.
Предвид гореизложеното, изразяваме само принципно становище по въпросите, които се отнасят до прилагането на данъчното и осигурителното законодателство. По отношение на другите поставени въпроси, които са свързани с тълкуването на трудовото законодателство, следва да се обърнете към съответната дирекция „Инспекция по труда”. Относно удостоверяването на осигурителен стаж, придобит в друга държава-членка по прилагане на регламентите в областта на социалната сигурност, които предвиждат сумиране на осигурителен стаж от различни държави при преценка на права в областта на социалното осигуряване, въпросът е от компетентността на Националния осигурителен институт.
По първи въпрос:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
1.осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
2.декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, “Учителския пенсионен фонд“, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В случаите на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, при които в съответствие с правилата на регламентите за координация на системите за социална сигурностработодателят е задължен да осигурява командированите от него лица по осигурителното законодателство на приемащата държава, той не дължи осигурителни вноски за тези лица в изпращащата държава /България/. Това е така, защото регламентите се основават на принципа, че лицата, за които се прилагат, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Следователно, когато за командированите работници и служители не се прилага българското осигурително законодателство, работодателят няма задължение да подава декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО /декларации образец № 1 и 6/. Следва да имате предвид обаче, че ако на основание чл. 3 във връзка с чл. 75 от ЗДДФЛ работодателят има задължение да удържа и внася данък по реда на чл. 42 от с.з., в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е предвидена възможност с декларация образец № 1 да се подават данни само за дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. В този случай следва да се подаде и декларация образец № 6 за дължимия от работодателя данък.
По втори въпрос:
По отношение на приложимия закон за трудовите правоотношения чл. 10, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ регламентира, че разпоредбите на този кодекс се прилагат и за трудовите правоотношения на български граждани, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. В тази връзка, когато трудовите правоотношения между страните по трудовия договор са уредени при условията на Кодекса на труда – изпращащото предприятие в България има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ спрямо командированите от него работници. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда/.
Предвид цитираните разпоредби, след като трудовите правоотношения с командированите лица са сключени според разпоредбите на Кодекса на труда, работодателят е задължен да ги регистрира чрез изпращане на уведомление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, независимо от обстоятелството, че задължителните осигурителни вноски за тези лица ще се превеждат в приемащата държава-членка, а не в България.
По трети и четвъртивъпрос:
Въпросите за трудовия стаж, трудовата книжка, обезщетенията по Кодекса на труда и удостоверяването на придобития трудов и осигурителен стаж в друга държава-членка на Европейския съюз са извън компетентността на Националната агенция за приходите.
По пети въпрос:
Предвид гореизложеното и непълната фактическа обстановка отговорът и на този въпрос е принципен.
Съгласно чл. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ данъчнозадължени лица по този закон са:
1.местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2.местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Съгласно разпоредбите на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
В чл.24, ал.2, т.8 от с.з. са посочени обезщетенията по Кодекса на труда, които са необлагаеми с данък, но обезщетението по чл. 224 от КТ (за неизползван платен годишен отпуск) не е включено. Следователно, същото ще подлежи на облагане по реда на ал.1 от чл.24 на ЗДДФЛ, като доход от трудови правоотношения.
На основание чл.42, ал.2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се определя като облагаемият доход по чл.24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина.
В изпълнение на ал.3 от чл.42 на ЗДДФЛ месечната данъчна основа се намалява със:
1. данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл.18, ал.2;
2. данъчното облекчение по чл.19, ал.2, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал.3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто /чл.42, ал.4 ЗДДФЛ/.
От изложената фактическа обстановка в писмото Ви става ясно, че определен брой строителни работници ще пребивават на територията на друга държава членка.
Република България има сключени спогодби за избягване на двойно данъчно облагане с 66 държави. На основание чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В заключение бихме желали да Ви информираме, чее компетентна да отговори на конкретни въпроси, които се отнасят до данъчни и осигурителни задължения на местни лица при достатъчно пълна, ясна и изчерпателно изложена фактическа обстановка, в този случай – при приложен договор с чуждестранния контрагент, условията при които ще работят строителните работници, продължителността на пребиваване на чуждата територия, правата и задълженията на българския работодател по този договор.