КСО – чл. 4, ал. 1, т. 8, чл. 6, ал. 3 и ал. 10, чл. 11;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 42, чл. 43, ал. 5,
чл. 45, ал. 1, чл. 49, ал. 1, § 1 от ДР, т. 26, т. 27 и т. 29
ОТНОСНО: Задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски на съдебните заседатели
Правната уредба на съдебните заседатели е регламентирана в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и Наредба 2 от 8 януари 2008 г. за съдебните заседатели, издадена от Министерство на правосъдието /обн. ДВ. Бр.6 от 18 януари 2008 г./. Анализът на цитираната правна уредба, особено като се има предвид разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, показва, че длъжността на съдебния заседател е изборна длъжност по своя характер.
По отношение на социалното и здравно осигуряване:
От 1 януари 2004 г. в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ беше създаден специален ред за осигуряване на лица, получаващи доходи за работа на изборни длъжности. Лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се осигуряват по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, когато в резултат на избора не е възникнало трудово правоотношение. За времето, през което те изпълняват своите функции, подлежат на осигуряване за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд “Пенсии“, “Общо заболяване и майчинство“, “Безработица“ и фонд “Трудова злополука и професионална болест“. Лицата, родени след 31 декември 1959 г. подлежат и на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.
На основание чл. 6, ал. 3 от КСО месечните осигурителни вноски за всички тези лица се изчисляват и внасят върху полученото или начислено, но неизплатено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя.
Месечният осигурителен доход не може да бъде по-голям от определения със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване максимален осигурителен доход /за 2008г. и 2009 г. е определен максимален месечен осигурителен доход в размер на 2000 лв./
Минималните месечни осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. На лицата, които получават възнаграждение за участие в заседание минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, за които е изплатено възнаграждение.
При определяне на месечният осигурителен доход на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, следва да се има предвид следното:
– в случаите, при които тези лица получават през месеца и доходи от трудови правоотношения и други доходи по чл. 4, ал. 1 от КСО, месечните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход. С оглед определяне на максималния месечен осигурителен доход, лицето само трябва да определи доходите от кои правоотношения да са с предимство, като се има предвид, че се дава приоритет на доходите с постоянен характер. Определянето се извършва чрез подаване на декларация пред съответния осигурител. По този начин ще се избегне внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в по-голям размер от определеният максимален месечен осигурителен доход;
– когато тези лица упражняват дейност и като самоосигуряващи се (като еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски дружества, членове на неперсонифицирани дружества, като лица упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност) осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване се дължат и на двете основания, като се спазва поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО. Месечния осигурителен доход се формира първо от получения доход за дейността на изборна длъжност и се допълва с избраният осигурителен доход като самоосигуряващо се лице.
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /изм. ДВ бр. 111/2004 г./ Върху дохода върху, който се изчисляват вноски за държавното обществено осигуряване се изчисляват и вноските за здравно осигуряване. Осигурителната вноска за здравно осигуряване до 31.12.2008 г. е 6 на сто, а от 01.01.2009 г. – 8 на сто. За лицата, които получават доходи и на друго основание здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от определения максимален размер на осигурителния доход.
За лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности осигурителите ежемесечно подават данни за осигуряването по Наредба Н-8 на министъра на финансите. Данните се подават с Декларация обрИзх. № 1 “Данни за осигуреното лице“ за всеки месец не по-късно от деня, следващ датата на която са изплатени възнагражденията. В случай, че възнагражденията са начислени, но не са изплатени до края на месеца, през който е извършено начисляването, данните се подават най-късно до 1-во число на следващия месец. Данните се подават с попълнен код 82 в т. 12 “Вид осигурен“. В позиции 4 и 5 на т. 16 “Работни дни в осигуряване – общо“ се попълва 0. За тези лица не се попълват точки 16.7 “Отработени часове – общо“ и т. 16.8 “Часове положен извънреден труд“. Лицата, които получават възнаграждения само за участие в заседание, подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО само за дните , през които е имало заседание през месеца. За тях задължително в точка 14 “Ден от който осигуряването е възникнало“ и точка 15 “Ден от който осигуряването е прекратено“ се попълват дните, през които са осигурени. Попълнените дни в точка 14 и 15 трябва да отговаря на дните попълнени в позиция 2 и 3 на т. 16 “Дни в осигуряване – общо“. Точното попълване на дните в осигуряване през месеца е от съществено значение за определяне на правото на парично обезщетение и точното изчисляване на размера му.
В случаите, при които лицето през месеца е било осигурено на друго основание върху максималния осигурителен доход за дейността, която извършва на изборна длъжност осигурителят подава декларация, в която дните в осигуряване през месеца се попълват в т. 16.4 “Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.
При попълване на данни в т. 34 “Нетно възнаграждение“ за лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности нетното възнаграждение се определя по реда на чл. 17, ал. 3 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. За тези лица месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Месечното нетно възнаграждение не може да бъде в по-голям размер от максималният месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
Като осигурени за всички осигурени социални рискове лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности ползват предвидените в чл. 11 от КСО обезщетения и помощи. На тези лица за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за периода, през който е извършена трудовата дейност.
По отношение на данъчното облагане
По смисъла на § 1, т. 26, буква „д” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за целите на този закон, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон (както е и в конкретния случай) се третират катотрудови правоотношения.
Предвид на това, при определянето на облагаемия доход и годишната данъчна основа, приложение намират разпоредбите на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ, касаещи доходите от трудови правоотношения. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от същия член.
Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице (чл. 25 от ЗДДФЛ).
Редът за авансово удържане на данъка за доходите от трудови правоотношения е регламентиран в разпоредбите на чл. 42 от ЗДДФЛ. Авансовият данък за този вид доходи се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, която се изчислява като разлика между начисления за съответния месец облагаем доход и удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО (чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ).
Месечната данъчна основа се намалява с облекченията, посочени в нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, след което се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, за да се изчисли размерът на дължимия авансов данък. Този данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66 от закона(чл. 42, ал. 5 и 9 от ЗДДФЛ).
При поискване от лицето, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък.
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
Доколкото, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон, са дефинирани като трудови, платецът на такива доходи се счита за работодател на основание т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ. От друга страна, в случай че към 31 декември на данъчната година той не е работодател по основното трудово правоотношение на съответното физическо лице – същият не следва да прилага нормата на чл. 49 от ЗДДФЛ.
Следва да се поясни, че съдебните заседатели фигурират и в текста на т. 29 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, където е дадена дефиниция на понятието “лица, упражняващи свободна професия“. Според систематичния анализ на този текст лица, упражняващи свободна професия са съдебните заседатели, за които са налице едновременно следните условия:
– осъществяват за своя сметка професионална дейност;
– не са регистрирани като еднолични търговци;
– са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
От друга страна, видно от изложеното в частта на социалното осигуряване, съдебните заседатели не се третират като самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, поради което не биха могли да се дефинират като „лица, упражняващи свободна професия” за целите на облагането им с данък по реда на ЗДДФЛ.
Следователно новата редакция на чл.43,ал.5 от ЗДДФЛ, в сила от 1 януари 2009 г. няма отношение към данъчното третиране на доходите на физическите лица в качеството им на съдебни заседатели.