3_1307/23.03.2009г.
ЗДДС, чл. 3
ЗДДС, чл. 96
Относно: задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на физическо лице
Според изложеното в запитването физическо лице е сключило комисионен договор за еднократно извършване на посреднически услуги, касаещи покупка на имот от юридическо лице. Предстои получаването на комисионно възнаграждение в размер над 50 000 лв. Физическото лице няма регистрация като лице, упражняващо свободна професия или земеделски производител. В запитванетосе поставят следните въпроси:
1. Подлежи ли лицето на задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС при условие, че извършената сделка е единствена, а не редовно или по занятие?
2. Дължи ли се ДДС за горепосочената сделка или по следващи извършени от същото лицеуслуги по граждански договори?
В запитването не е изложена изчерпателно фактическата обстановка и предвид това, че не е представена поисканата допълнителна информация – документи и данни за местонахождението на имотите,във връзка с които е оказана посредническата услуга с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.106 от 12 декември 2008 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ по зададените въпроси изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущиямесец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Предвид разпоредбата на чл.96, ал.5 от закона задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по – дълъг от определения в ал.1.
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Определение на понятието „независима икономическа дейност е дадено вразпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС /доп. ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г./ и според нея това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В допълнение чл. 3. ал. 3 от закона предвижда изрично случаите, при които не е налице извършване на независима икономическа дейност, като дейността по предоставяне на посреднически услугине влиза в така предвидените хипотези.
Предвид цитираните по-горе разпоредби,в кръга на задължените лица попадат и физическите лица, стига извършваната от тях дейност да отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 и да не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба. Чл. 3, ал. 2, изречение първо определя независимата икономическа дейност като “дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги“. По силата на тази разпоредба всяко лице, било то юридическо (или приравнено на юридическо) или физическо лице, което извършва дейност като производител, търговец, или дейност по предоставяне на услуги попада в кръга на лицата, които извършват независима икономическа дейност. Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изречение второ от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност “е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение“. В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието „дейност, извършвана редовно или по занятие”. За изясняването на същото е необходимо да се разгледат разпоредбите на Търговския закон /ТЗ/. В Търговския закон се въвеждат алтернативно два критерия за да се определи една сделка като търговска – обективен и субективен. Обективният критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона за търговски – чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1 от ТЗ. Субективният критерий определя сделката като търговска, с оглед дали същата е извършена от търговец в това му качество.
Предвид гореизложеното в случай, че осъществяваната от лицето дейност може да се определи като независима икономическа дейност по реда на чл.3 от ЗДДС, то същото се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона. При достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемия оборот за задължителна регистрация включва:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
На основание ал. 3 от същия законов текст, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, както и доставките,за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката , облагаема с нулева ставка.
От изложеното в запитването е видно, че посредническите услуги касаят покупка на недвижим/и имот/и. Съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимия имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
Предвид гореизложеното, в случаите, при които недвижимият имот, във връзка с който е извършена съответната услуга, се намира на територията на Република България, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и същата участва при формиране на облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от закона.
В противен случай услугата ще е с място на изпълнение извън територията на страната и няма да се включва в облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
По отношение на втория поставен въпрос на основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗДДС за лицето, като изпълнител по доставки задължение за начисляване на данък върху добавената стойност ще възникне когато същото е регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаеми доставки.’